Елзас

Елзас е културен и исторически регион в източна Франция, понастоящем част от административния регион Гранд Ест. Елзас се намира на източната граница на Франция, на западния бряг на Горен Рейн, на границата с Германия и Швейцария.

История на региона

Историята на региона е бурна. Това е история за промяна, за отричане и за преход. На няколко пъти Елзас е преминавал ту във френски, ту в немски ръце. Френското владение над Елзас е поставено с подписването на Вестфалския мирен договор пред 1648г., с който е сложен край на Тридесетгодишната война – война преминаваща от хабсбургска коалиция срещу антихабсбургска коалиция към сблъсък между католици и протестанти. По силата на този договор, френска власт е установена върху голяма част от Елзас. Автономия запазили едва няколко града. Цели 8 века преди това Елзас е бил част от Свещената римска империя на германската нация. Не след дълго, Страсбург също става френски. Елзасци бързо се почувствали французи, тъй като качеството им на живот бързо се подобрило. Важно е да се отбележи, че към подписването на Вестфалския мирен договор, областта били опустошена от войни и болести. През 1870г. избухва Франско-Пруската война – последната война за обединението на Германия. След края й през 1871г., Елзас отново попада в пределите на Германия, заедно с част от Лотарингия. Това обаче не продължило дълго. През 1918 г. по силата на Версайския мирен договор, сложил край на Първата световна война, и Елзас, и Лотарингия остават за Франция.

Първият ми досег с Елзас се случи преди 2012г., когато бяхме тръгнали на поредната ни обиколка из Европа и бяхме включили в маршрута си столицата на Елзас – Страсбург. Може да прозвучи странно, имайки предвид отзивите, които съм чувала за този град, но мен лично Страсбург не успя да ме грабне.

Колмар

Чак след пет години отново посетих Елзас. Бяхме си набелязали Колмар…….няма как да не сте чували за Колмар! Или поне сте го виждали на многобройни снимки из различни социални мрежи. И това никак не е случайно. За Жорж Дюамел (както той пише през 1931 г.), Колмар е “най-красивия град в света”.  Той често е определян и като най-елзаският град в Елзас! Без да прекаляваме със суперлативиКолмар несъмнено остава един изключителен град, поради богатството и разнообразието на своето историческа и архитектурно наследство. Със своите 67 000 жители, атмосферата, в която е потопен градът, напомня чара на провинциален тип град.

DSC08720

DSC08681Пешеходната зона в историческата част на Колмар позволява на туристите да се възхитят на  огромното и  богато наследство на града, което е забележително. Влиянието на Средновековието е оставило своя отпечатък върху облика на стария град и готическата архитектура, характерна за църквата Сейнт Мартен и Доминиканската църква, които свидетелстват за чистите и семпли форми на изкуството. Построена в стила на Романската архитектура, църквата Сейнт Мартен датира от 1235 година, когато  е направена реконструкция с цел да се увеличи площта й. Бившият доминикански манастир “Утерлинден”, наречен така заради липовите дървета,  е основан през 13 век. Днес превърнат в музей, той съхранява произведения на изкуството на от околните религиозни институции. В него можете да видите една от малкото запазени до наши дни творби на Матиас Грюндевалд – придворен художник в Майнц.

DSC08698На снимката: църквата Сейнт Мартен;

Редица граждански сгради свидетелстват за архитектурно великолепие на Колмар през Средновековието, например Maison Adolph, която датира от втората половина на 14 век, а също и “Huselin Zum Swan” на Rue Schongauer.

Сградата на Koïfhus, Старата митница, чийто строеж е завършен през 1480 година, е най-старата обществена сграда в града. В миналото е играла важна и основна роля в икономиката на Колмар. През 1370 тя е била използвана за съхранение и транзит на всички стоки, внасяни в Колмар. Първият етаж от сградата е зает от офиси с политическа и административна дейност. Тук се намира и голяма зала, която се е използвала за  заседанията на Съвета. Тя е украсена със стъклописи, изобразяващи Декаполис и е разработена в края на 15-ти век.

Ренесансът е завладял атмосферата в стария град. Пример за това е добре позната сграда Maison Pfister (1537), символ на Колмар и един от най-красивите буржоазни домове, които  са съхранени и до днес.

DSC08654На снимката: Maison Pfister;

Сградата на “Maison des Têtes”, носеща името си от 111 глави и гротескни маски, които красят фасадата й, отразява процъфтяването на търговските занаяти и свидетелства за охолство, характерно за буржоазията в Колмар. Градът наследява от  френския класически период голям брой сгради – Palais Du Conseil Souverain и Ancien Hôpital. Те изпъкват със  своите  балансирани пропорции и по план в рамките на няколко години е предвидено там да се помещава новата градска медийна библиотека.

В Колмар е роден Фредерик-Огюст Бартолди – човекът, проектирал Статуята на свободата. Родният му дом днес е музей, в който са изложени скици на статуята.

DSC08668На снимката: “Maison des Têtes”;

Разхождайки се по улиците, туристите имат възможност да се  насладят на многобройните красиви знаци и ярко оцветените покриви, както и да се отпуснат в квартала Poissonnerie –   важно пристанище за риболов и рибен пазар. Поради красотите си този живописен квартал днес е известен като “Малката Венеция”.

DSC08749 DSC08722

Риквир

Много са красивите места в Елзас, но Риквир е перлата в короната  му- символ на Ризлинг и други причути елзаски вина. Градът изглежда днес точно така, както е изглеждал и през 16 век. Той е малък и романтичен град, сгушен между планините Vosges и някои от най-известните лозя в Елзас. Риквир е разположен само на няколко километра от Колмар и на минути от други известни елзаски села като Егишем и Кайсерсберг.

DSC02076JPG

Чарът на Риквир се крие във факта, че градът е изключително добре запазен. Макар с население от едва 1 300 души, Риквир е трети в Елзас, след много по-големите Колмар и Страсбург, що се отнася до брой къщи, признати за национално богатство. В рамките на добре запазените градски стени се разпростират малки и неравни улици, по които трафикът на автомобили е ограничен. Хората живеят в очарователно полудървени къщи, оцветени в различни цветове. Да, правилно прочетохте – цветни жилища, не само типичната почти бяла мазилка, слама и тъмни дървени. Домовете и магазините в Риквир варират в светли нюанси на бебешко синьо, бледо жълто, лилаво, тюркоаз и светло зелено.

dsc02133jpg

Укреплението на средновековния град били “прободени” от две врати, построени в края на 13-ти век от херцога на Horburg. Долната порта е била разрушена през 1804г. Само горната оцелява до днес и е известена като Долдер /Dolder/.  Тя се оглавява от пет етажна кула, която се издига на височина от 25 метра. Камбана й служила като аларма, която предупреждавала, когато враг бил забелязван в равнината. Dolder означава “най-високата точка” на елзаски.

В Кулата-музей на крадците, в миналото затвора на Риквир, можете да видите ужасяващите приспособления за мъчение на затворниците. Кулата е построена през 1550г. и е висока 18м. Интерес представлява и Замъкът на херцозите на Вюртемберг, в който днес се помещава елзаския Музей на комуникацията, проследяващ историята на пощенските и други телекомуникационни средства в Елзас.

От всяка страна на главната улица на Риквир има много красиви скрити малки улици. За съжаление тези, които идват в града само за ден, не успяват да изследват тази негова част. Отделете малко време, за да напусне главната улица и утъпкания път, за да откриете скритите и уединени улици на Риквир. Повдигнете очите си и ще видите толкова много прекрасни архитектурни детайли.

Егишем

Егишем /Eguisheim/ се намира в сърцето на Елзас, недалеч от Колмар. Градът е родно място на винарството във Елзас. Той се гордее със своите концентрични, калдъръмени улици и флорална декорация, която е носител на национални и европейски награди. Егишем е едно повече от красиво градче. Дори само гледайки негови снимки, вие бихте могли да се пренесете в един свят на рицари, походи и някак позабравена чест, а защо не и във времената, когато сякаш светът е бил по-различен от сегашният.

През 2013г. то е определено чрез гласуване за “Любимото градче във Франция”. Посетите ли го, ще се убедите, че това съвсем не е случаен избор. Обикновено, когато една държава има толкова много други забележителности е трудно едно градче като това да изпъкне и остава скрито дори от собственият си народ, случаят с Егишем е точно такъв до известна степен. На местните обикновено не им пречи това, че са малко в страни от цялата истерия на повечето туристи, а и според мен трябва да се радват, че главно по-отбрани и най-вече любопитни туристи са ги посещавали досега.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>