Имението на Клод Моне в Живерни

На 80 км. северно от Париж се намира едно красиво място, посещавано ежегодно от стотици хиляди любители на изкуството на Клод Моне. Това красиво място е малкото градче Живерни. През 1883 година Клод Моне се установява в Живерни, след като купува имение с овощна градина, оградено с високи каменни стени. Според някои, художникът се бил влюбил в китното селце след като го зърнал от влака на път за Париж. Бидейки толкова запален по градинарството, колкото по рисуването, Моне се заел със създаването на градина, която да претвори представите му за красота. Тази нелека задача му отнела доста време и усилия, но накрая той успял да сътвори градина, изпълнена с перспектива, симетрия и цветове.

 rsz_dsc08140

Градината заема площ от един хектар. Известна е още като Нормандски двор. Разделена е на цветни лехи, където цветята са разположение по височина, създавайки обем. С времето Моне все повече се увлича по творението си и започва да търси редки видове. Според приятели на художника, той влага всичките си пари в градината, която го вдъхновява в творческите му търсения. Моне смесва най-простите растения като маргаритките и маковете с екзотични, рядко срещани цветя, за да постигне онази пъстрота, която е характерна за неговата палитра.

rsz_dsc08194 rsz_dsc08208

Централната алея в Нормандския двор днес е покрита с железни дъги, по които са пуснати катерещи се рози. Розови дървета покриват перилата покрай къщата. В края на лятото латинките завладяват основната леха със своите пъстри топли цветове. През годините Моне е засаждал растенията с окото на художник, така че днес всеки кът от градината е запълнен с изумително разнообразие от цветя, осигуряващи пъстроцветието, което познаваме от платната на импресиониста.

Най-голямото достижение на Моне в Водната градина. 10г. след като се заселил в Живерни, когато вече разполагал с повече финансови средства, Клон Моне решил да разшири градината си, купувайки по-голям парцел, който дотогава бил отделен от двора му с пръст. Това обяснява и факта, че днес пътят към прочутата Водна градина преминава през тунел.На края на този тунел обаче започва Раят. Моне пресушил блатото, което се намирало там и чрез система от канали докарал вода от близката река, създавайки езеро. Над езерото се издига мост в японски стил, обкичен с бели и лилави цветя. Градината е заобиколена от плачещи върби и бамбукови туфи. Две дървени лодки, плаващи под моста, са използвани от градинарите, за да се грижат за водните лилии, които са голямото вдъхновение за Моне. Водната градина е изпълнена от асиметричности и извивки. Тази градина станала любимата тема за рисуване в творчеството на художника за години наред. Японският мост присъства в 18 от картини на Моне, докато водните лилии – в цели 48 картини. През 1916 г., когато бил вече 76-годишен, Моне започва да рисува знаменитите си панели с водните лилии, които представляват 70-метра дълга окръжност. В момента те са изложени в музеят Оранжери, в парка Тюйлери.

rsz_dsc08256 rsz_dsc08265 rsz_dsc08279

Градините в имението Живенри са свидетелство за усилията в търсенията на един творец. Художникът създава шедьовъра си два пъти: страстен градинар, Моне полага неимоверни усилия да изгради и съчетае невиждана по това време екзотика, която по-късно превъплъщава в картини. Те са източникът на творческите му импулси. Импресионистът намира вдъхновение във Водната градина в продължение на повече от двадесет години. В стремежа си да разкрие границата между реалността и нейното отражение, между сумрака и кристалната прозрачност на деня, Моне се впечатлява по-малко от цветята, отколкото от техните отражения – от огледалния свят, който се разкрива на повърхността на спокойната вода.

rsz_dsc08210 rsz_dsc08213

След смъртта на Моне през 1926 година неговият син Мишел наследява имота. След Втората световна война имението и градината са изоставени и едва когато през 1966 Мишел Моне, внукът на художника, дарява имението на дядо си на френската Академия за изкуства, то получава нов шанс за живот. В продължение на десет години градината и къщата са възстановени по спомени на приятели и близки на художника. Езерото е изкопано наново, засадени са онези растения и цветя, които се откриват в картините на Моне. От 1980 година имението е отворено за посещения.

rsz_dsc08151(1)  rsz_dsc08153 rsz_dsc08155

Днес всяка година повече от половин милион туристи откриват за себе си градините на импресиониста. И всеки намира обяснението на творческото вдъхновение на големия художник – цъфтежът на цветята в нея е божествена симфония.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>