Рилски манастир “Свети Иван Рилски”

Многовековен център на българската духовност и култура

Рилският манастир не е просто сграда, не е просто манастир. Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България. Той е и един от деветте български обекта, включени в Списъка на културното и природно наследство на ЮНЕСКО. От тези девет обекта, седем са културни паметници – Боянската църква, Мадарският конник, Тракийската гробница в Казанлък, Скалните църкви на село Иваново (Русенско), Древния Несебър, Рилския манастир, Тракийската гробница в село Свещари (Разградско) и два природни – Национален парк „Пирин” и Биосферен резерват „Сребърна”.

11696354_10205528834553032_3007696589573145698_o

Както подсказва името му, Рилският манастир се намира в планината Рила, на 1 147 метра надморска височина. Красивата му архитектура, живописната природа, която го заобикаля, историята, с която е пропит – всички тези фактори го превръщат в най-голямата туристическа атракция в България. Край него текат реките Рилска и Друшлявица. На 4 часа пеш се издига връх Мальовица, докато най-високият връх на Балканите – Мусала (2925 м.) е на 8 часа. От манастира се открива прекрасна гледка към околните върхове, а самият комплекс представлява добре развито туристическо място със своите сувенирни магазинчета и заведения.

10258914_10205528832152972_7963448809015395343_o

История

Рилският манастир е основан от Иван Рилски през 10 век, при управлението на цар Петър. Първоначално Иван Рилски живее в малка пещера, недалеч от манастира. Всъщност, самият манастир е изграден на мястото, на което се намира днес, от учениците на светеца, които дошли да се обучават при него. От самото си създаване манастирът се радвал на голямо уважение и почит. Исторически документи свидетелства, че всички български владетели до падането на Българския по османско владичество правели големи дарения на манастира. Тази подкрепа допринася за бързото му утвърждаване като важен център на българската култура и духовност. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век.

10631150_10205528832512981_2566032619011115012_o

В края на 14 век, когато идват османските нашественици, манастирът е слабо защитен и до средата на 15 век често става жертва на техните набези. Постепенното му съживяване започва в края на 15 век с помощта на руската православна църква, която му дарява средства, книги и църковни предмети. По време на Възрожденския процес много богати българи подпомагат реставрацията на манастира.

Рилският манастир във вида, в който го виждаме днес, датира от 19 век. Строежът на жилищните сгради, които имат формата на неправилен четвъртоъгълник, е започнал през 1816 г. В средата на вътрешния двор се издига най-старата сграда в комплекса – впечатляваща каменна Хрельова кула, създадена от местния феодал Хрельо Драговол през 1334-1335 г. Камбанарията на кулата е добавена доста по-късно – през 1844г.

Приблизително по същото време е построена главната църква в манастира “Рождество Богородично”. Паметна мраморна плоча, видима в корниза на откритата галерия, напомня за нейния създател – първомайстор Павел Иванович. Храмът е църква от т.нар. „атонски тип“. Представлява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. Особено впечатляващ е красивият дърворезбован иконостас. Стенописите са дело на изкусни майстори, най-известен сред които е Захари Зограф, който дори е подписан своите рисунки. В църквата има и голям брой стойностни икони, създадени между 14-ти и 19-ти век.

11111082_10205528831632959_408963419853943912_o

През 1833г. манастирът е сериозно засегнат от опустошителен пожар. Възстановяването на изгорялата част се ръководи от български архитектон Алекси Рилец, заедно с помощта на 3 000 майстори. Заедно те успяват да възстановят манастира за едва 10 месеца. Дървеният кьошк с надпис, построен от майстор Кръстьо Дебърлията през април 1834 г., отбелязва приключването на възстановителните работи.

Размерите на Рилския манастир са впечатляващи. Жилищната част се издига на четири етажа и се състои от около 300 монашески килии, 4 параклиса, игуменска стая, кухня, библиотека и стаи за дарители. Екстериорът на комплекса е не по-малко впечатляващ със своите високи каменни стени и изрязаните в тях малки прозорци и напомня повече на военно укрепление отколкото на манастир.

11235061_10205528831552957_64263941725241449_o

Не пропускайте да посетите музея на манастира. Там е изложен Кръстът на Рафаил – уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Изработен е от парче дърво с размери 81 см. на 43 см. Кръстен е на монаха, който го е създал. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Смята се, че работата е продължила около 12 години и е завършена през 1802 г., когато Рафаил губи своето зрение.

Подобно на други манастири оцелели през османското владичество, така и Рилският е действал като център на духовния и културен живот на българския народ. По това време монасите създават нови творби и правят копия на известни автори, главно от Търновската и Атонските школи. Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 г., а през 1983 г. е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно наследство.

Повече снимки от манастира може да видите в нашата Галерия:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>