Мантуа и наследството на фамилия Гонзага

Фамилия Гонзага е аристократична фамилия, изиграла важна роля в историята на Италия и Европа между 14 и 18 век. Те управлявали Мантуа от 1328г. до 1707г., Монферрат в Пиемонт и няколко други територии в Северна Италия и Франция. Благодарение на дипломатическите си умения и политически бракове, Гонзага успяват да се съюзят с най-могъщите фамилии на своето време и да поддържат водеща политическа роля в продължение на четири века. Семейството включва светец, 10 кардинали, 12 епископи, кралица и две императрици на Свещената Римска империя.

Гонзагата били големи покровители на изкуството, подобно на фамилията Медичи във Флоренция. Те използвали своето богатство, за да облагородят Мантуа и да издигнат артистичния и културен живот на града на най-високо ниво. Художествената колекция на Гонзага, известна като “Галерия Селестe”, e известна в цяла Европа и включва творби на най-известните художници от епохата на Ренесанса и Барока (по-голямата част от колекцията е продадена на английския крал Чарлз I, когато династията започва да изпитва икономически затруднения). 

DSC09881

Лудовико I Гонзага

Умел боец, открит и изключително богат, Людовико I Гонзага (1268 – 1360) е основателят на семейство Гонзага. Роден в Мантуa, той сваля Риналдо Бонаколси през 1328 г., заменяйки го като капитано генерал и става първи капитоно дел пополо на Мантуa, по-късно е назначен за императорски викарий.

През 1349 г. Лудовико е домакин на поета Франческо Петрарка, който е в града, за да посети гробницата на Вергилий.

Франческо I Гонзага

Франческо I Гонзага (1366 – 1407) управлява Мантуа от 1382 г. до 1407 г. През това време той води политика на баланс между близките сили на Венеция и Висконти в Милано. Той остава в историята с построяването на замъка Сан Джорджо, сърцето на Палацо Дукале, готическата фасада на градската катедрала и камбанарията на базиликата Санта Андреа.

Джанфранческо I Гонзага

Джанфранческо I Гонзага (1395 г. – 1444 г.), син на Франческо I, е първият Гонзага, който носи титлата ;маркиз”, която той получава от император Сигизмунд през 1433 година.

По време на неговото управление господството на града над околните територии се разширява, докато многобройни художници и интелектуалци, като известния хуманист Виторино да Фелтре и художник Писанело, са поканени в Мантуа, започвайки ролята на града като столица на италианския Ренесанс. Джанфранческо I основава първата работилница в Италия за производство на гоблени.

DSC09951

Лудовико III Гонзага

Лудовико III Гонзага 1412 г.- 1478 г.) е владетел на Мантуя от 1444 г. до смъртта му през 1478 г.

Образованието му е поверено на хуманиста Виторино да Фелтре. Това най-вероятно обяснява загрижеността на Людовико III за хуманистичната култура и разрастването на обществените работи в целия град, от паветата на улиците и изграждането на часовникова кула до реорганизацията на центъра на града. Сред известните хуманисти, поканени в града, е флорентинецът Леон Батиста Алберти, който проектира църквите Сан Себастиано и Санта Андреа. През 1460 г. Лудовико назначава Андреа Мантеня за придворен художник в семейство Гонзага. Той ще служи на двора на Гонзага в продължение на три поколения. Лудовико III поръчва известната Камера дели Споси /Брачните покои/ в Палацо Дукале.

Федерико II Гонзага

Федерико II Гонзага (1500 – 1540 г.) е владетел на Мантуа, първо като маркиз, по-късно като херцог от 1519 г. до смъртта си през 1540 г. Той поръчва изграждането на Палацо Те, неговия летен дворец, проектиран и декориран от Джулио Романо. 

Изабела д’Есте

Макар да не е Гонзага по рождение, Изабела д’Есте (1474 – 1539 г.) става част от влиятелната фамилия чрез брак и заслужава да бъде спомената, защото се  утвърждава като една от най-влиятелните жени на Ренесанса и на италианския културен свят на своето време.

Тя се омъжва за Франческо II Гонзага през 1490 г. на 15 години, става маркиза на Мантуа и служи като регент на града по време на отсъствието на съпруга си. Изабела е родена в град Ферара, израства в културно семейство и получава отлично образование.

Тя е покровителка на изкуствата и лидер в модата. Нейният иновативен стил на обличане вдъхновява жените в цяла Италия и във френския двор. Поетът Ариосто я определя като красива, мила, благодатна и мъдра.

DSC09953

Наследството на фамилия Гонзага в Мантуа

Палацо Дукален

Палацо Дукале е внушителен дворец, който е бил резиденция на фамилията Гонзага в продължение на векове. В края на 14 век в близост до брега е построена крепост – Замъкът Сан Джорджо. Замъкът е проектиран от военния архитект Бартолино да Новара като отбранителна структура, насочена към защита на сърцето на града, а впоследствие е превърнат в основна резиденция на семейство Гонзага.

През Средновековието и ранния Ренесанс дворецът не е единна структура, а всъщност се състои от различни сгради, независими и физически разделени една от друга. През 1556 г. Гийелмо Гонзага взема решение да обедини тези сгради в един, грандиозен архитектурен комплекс, обхващащ площ от около 365 000 квадратни фута. Затова през втората половина на 16 век по проекти на някои от най-известните архитекти и художници по това време, включително Джулио Романо,са построени редица  дворове, градини, проходи, портици и нови крила.

DSC00010 DSC09944

След падането на херцогството през 1707 г. Мантуа става владение на Хабсбургите и впоследствие част от Австрийската империя. При австрийското управление дворецът на херцозите е обновен, а колекцията му от изкуство, разпръсната и силно обедняла по време на упадъка на фамилията Гонзага, е частично възстановена. През втората половина на 19 век, след основаването на Кралство Италия, дворецът е превърнат в държавен паметник и музей, отворен за посещения.

Палацо Дукале

Палацо Дукале е пищно декориран от фамилия Гонзага – големи зали, покрити със злато, галерии с творения на знаменити ренесансови майстори. Най-голямото произведение на изкуството, което може да бъде видяно в двореца, са Брачните покои /Camara degli Sposi/, дело на Андреа Мантеня. След успехите си в Падуа и Верона, Мантеня е назначен за придворен художник от Лудовико I Гонзага, тогава херцог на Мантуа. Позицията на Мантеня включвала планирането на фестивали, проектирането на костюми и подготовката на модели за временна скулптура, но преди всичко той се занимавал с живопис. Най-успешното му творение – Брачните покои /Camara degli Sposi/, е разположено в северната кула на замъка Сан Джорджо.

Брачните покои

Само две от стените са украсени с наративни снимки: северната стена с групов портрет на фамилията Гонзага, известна като “Дворът на Гонзага“,  западната стена със „Срещата“ и още две сцени. Южната и източната стени са украсени с имитация на драперия. Според последните анализи, Мантеня започва с боядисването на кръглия прозорец на тавана преди да премине към сцената на двора на северната стена, след това на източната и южната стена и накрая сцената на срещата на западната стена. Мантеня работи по Брачните покои близо девет години.

DSC09882

На сводестия таван на тази малка квадратна стая е разположен прочутият кръгъл прозорец, или окулус, който Мантеня използва за създаване на илюзията за пространство с отворен изглед нагоре към небето, нещо което се прави за първи път в историята на западното изкуство. Отворът е описан от балюстрада, над която игриви херувими, човешки фигури и животни се навеждат и гледат надолу.

Стенописът, известен като “Дворът на Гонзага” на северната стена, съдържа прекрасна картина на семейството Гонзага и неговия двор, включително различни придворни и  домашни любимци. Херцогът, Лудовико, е седнал и обсъжда документ със своя секретар Марсилио Андреаси. Около него са членове на неговото семейство и двор, включително съпругата му Барбара от Бранденбург, дъщерите Барбара и Паола, синовете Джанфранческо, Родолфо и Лудовичино, както и кучето Рубино. Цялата сцена е илюзионистично изрисувана, сякаш фигурите почиват на рамката на камината, демонстрирайки майсторската способност на Мантеня да съчетава измислени и действителни елементи  в работата си. Поставянето на фигурите отгоре на камината също ги поставя над нивото на очите, което наред с предполагаемата им незаинтересованост от осъществяване на зрителен контакт със зрителя, има за цел да направи двора на Гонзага висок, както по отношение на статут, така и на интелект. Има различни версии относно писмото, което Лудовико държи в ръцете си. Според някои то съдържа вест за избора на сина на Лудовико  Франческо за кадринал на Рим. Според други, писмото е изпратено от съпругата на Франческо Сфорца, която уведомява Лудовика, че съпруга и има здравословни проблеми и моли за военна помощ. В дясната част на стената за изобразени придворните, които чакат  своя ред за аудиенция с Лудовико. Измислената завеса подсказва за краткостта на собствената аудиенция на зрителя с Людовико, като „разкрива“ сцената, докато бива издухана от вятъра.

DSC09883

На западната стена е сцената “Срещата”. Тази стенопис показва срещата на Лудовико с втория му син Франческо Гонзага, който десет дни преди това е станал кардинал в Римокатолическата църква. Около тях са още един от синовете на Лудовико, Лудовичино (младо момче), двама внуци, Светият римски император Фридрих III и Кристиан I, крал на Дания. Докато тази среща между Гонзага и тези забележителни политически лидери никога не се е състояла, изобразяването й от Мантеня хвърля светлина върху политическите стремежи на Гонзага, които искат да изглеждат едновременно и добри феодални служители, и равни на горния ред на политически елит. В пейзажа, който служи за фон на тази среща, се издига въображаем римски град, брандиран с герба на Гонзага, още една алюзия за несъпоставимото великолепие на Мантуа под управлението на Гонзага.

DSC09889

Една от основните части на Палацо Дукале е Корте Векиа /Corte Vecchia/. Тухлената фасада на Корте Векиа се издига на големия площад „Сорделло“, маркирайки входа на двореца

Залата на реките

С открит изглед към вътрешния двор, Залата на реките е построена в края на 16 век като място за банкети. Първоначално това е била открита лоджия, но е преустроена през 18-ти век с актуалните рисувани декорации и изкуствена решетъчна структура.

DSC09992

Зодиакалната зала

Не е трудно да предположим, че темата на стаята е астрологията. Рисуван през 16 век, целият свод изобразява онова огромно небесно пространство със съзвездие.

DSC09990

Огледалната зала

Разкошна бежово жълта зала, облицована с огледала, Огледалната зала получава своето име от неокласическите декорации, добавени през 18 век. Трите стенописи на слънчевата колесница, божият съвет и нощната колесница се смятат за дело на ученик на художника Гуидо Рени. Това е една от най-красивите зали в целия дворец и не е трудно да си представим велики балове или банкети, които са се провеждали някога в нея.

DSC00017

Палацо Те

Палацо Те е истински шедьовър на италианското ренесансово изкуство! Дворецът е проектиран от Джулио Романо. Замислен е като място за почивка на Федерико Гонзага. Обиколка из Палацо Те ще ви преведе през многобройни зали, всички богато обзаведени и декорирани, със забележителни рисувани декорации. Много от залите са кръстени на героите, изобразени там, като ефектната Къща на Слънцето и Луната или тази на Овидий и Метаморфозите.

DSC00059

Най-разкошната зала в сградата, както и най-представителната за нейната функция, е Залата на Купидон и Психея: тази зала е проектирана да приема само най-изтъкнатите гости на банкети. Рисуваният цикъл изобразява 22 епизода от историята за Купидон и Психея, рисувана от Джулио Романо върху свода и лунети, докато стените представляват други митове по темата за предизвикателствата на любовта, представящи и богове, и хора.

DSC00040

Друга зашеметяваща стая в Палацо Те е Залата на гигантите, където Джулио Романо рисува експериментално парче на тавана, което се е считало за уникално от векове: падането на гигантите. Представяне на историята, разказана в Метаморфозите на Овидий, това произведение изтласква границите в архитектурната живопис, като изцяло включва зрителя.

DSC00066

Базиликата Санта Андреа

Превъзходен образец на италианската ренесансова архитектура. Базиликата е възложена на архитекта Леон Батиста Алберти през 1472 год. от Лудовико III Гонцага – маркиз на Мантуа, като строежът продължава почти триста години. В нея се съхранява Светата кръв – почва напоена с кръвта на Христос, което е донесена в Мантуа през 37 година след Христа от римския войн Лонгиний, станал свидетел на Разпятието Христово.

DSC09955 DSC09972

Повече снимки от Мантуа може да видите в нашата Галерия:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>