Копривщица – град-музей, в който героите и историята оживяват

"Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е девет месеца, дето най-работните пътища са широки таман две педи, дето знатните гости се считат за хаджии, дето не е стъпвал кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе и пр...и такава паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!"...Захари Стоянов

Копривщица е малък и китен град, разположен в сърцето на Средна гора по поречието на река Тополница. Мястото е идеално за разходка пред уикенда. Със своите калдъръмени улички и къщи, боядисани в ярки цветове, открояващи се със своите високи дувари и големи стрехи, Копривщица успява да плени всеки посетител. Красивата архитектура и автентичността не са единствените неща, с които Копривщица е известна. Градът е родно място на едни от най-големите дейци за освобождението на България. Сред тях са Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков. Именно в Копривщица, на моста “Първа пушка”, е поставено началото на Априлското въстание.

DSC02803

История

Има различни версии за възникването на града като никоя от тях не е потвърдена.

Според една от легендите, мястото, на което се издига днес градът, представлявало тучна котловина, напоявана от река Тополница, което я правело идеална за почивка на пътници. Така едно семейство решава да се засели тук със своите стада, наречени “жупи”. Така било поставено началото на селище, което по-късно щяло да се превърне в Копривщица. С годините броят на жителите се увеличил и се появили махали, като една от тях и до ден днешен носи името “Жупа”.

DSC02794

Според друга легенда, създаването на Копривщица се свързва с млада болярка, която решава, че мястото е идеално за животновъдство. Тя успява да измоли султана за ферман, по силата на който става владетелка на селото, което получава името Авраталан /женска поляна/. Селището получава големи привилегии. Сред тях била забраната за преминаване на турчин с подкован кон през него, както и правото на жителите му да носят оръжие.

Друго известно предание разказва, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин. Те създали малки семейни общности, които с времето се разраснали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

Независимо коя от историите е вярна, едно е сигурно – през дългата си история Копривщица действително се е ползвала с редица привилегии по време на османската власт. Така градът се утвърждава като център на културата и занаятчийството. За съжаление, това е и причина той често да бива ограбван и опожаряван. Благодарение на заможните му и трудолюбиви граждани обаче, градът винаги е бил възстановяван, благодарение на което е съхранен и до ден днешен.

DSC02746

Копривщица дава възможност на своите гости да се докоснат до българското Възраждане и да осъзнаят цената на свободата. През 1952 г. градът е обявен за град – музей. Архитектурните паметници са реставрирани. Създадени са няколко музейни експозиции в родните къщи на видни копривщенци.

Къща – музей “Димчо Дебелянов”

На 28 март 1887 г. в Копривщица е роден един от най-великите български поети – Димчо Дебелянов. Той е последното шесто дете в семейството на абаджията Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Младият Дебелянов получава своето образование първо в родната Копривщица, а след това в Пловдив, Ихтиман и София. Увлича се по творчеството на Пушкин, както и по това на френските символисти от края на 19 и началото на 20 век. Неговата висока ерудиция и нежна чувствителност могат да бъдат усетени в цялостното му творчество, но най-вече в неговата лирика. Лириката на Дебелянов носи белега на нелекия житейски път на поета и неговата вечно търсеща личност.

DSC02712

През 1958 г. родната му къща е превърната в музей. Тя представлява малка дървена къщурка на два етажа, приземният от които е боядисан в синьо, оградена от високи каменни стени. Прекачвайки дървените порти, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни. 

Смята се, че къщата е построена от дядото на поета през 1830 г. Състои се от приземен етаж, използван през зимата, и обширен широк чардак, използван от семейството през лятото. Мястото носи усещане за уют и семейна идилия. Неслучайно домът на поета е запечатан по неповторим начин в неговите стихове.

DSC02683

“Помниш ли, помниш ли,
тихия двор, тихия двор в белоцветните вишни.”

В къщата-музей на поета могат да бъдат видяни много лични негови вещи – снимки на семейството, ръкописи, книги. В пропития със спомени дом, разкриващ интимния свят на Дебелянов, се носят носталгичните слова на поета:

“Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.”

В двора на къщата е издигната статуя на вечно чакащата майка. 

DSC02714

Димчо Дебелянов загива млад, едва 29 годишен, по време на Първата Световна война. Той пада убит на фронта близо до Демир Хисар на 2 октомври 1916 г.  През 1931 г. членовете на кръжеца “Живо слово”, близки негови приятели, пренасят костите му в Копривщица и ги полагат в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Надгробният паметник на поета е дело на скулптора Иван Лазаров. През 1934 г. той създава фигура на седналата на прага майка, напразно чакаща своя син. И мечтата на Дебелянов „…да се завърнеш в бащината къща…” сякаш се сбъдва.

Къща – музей “Тодор Каблешков”

Тодор Каблешков е виден български революционер и участник в Априлското въстание. Роден е в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица на 13 януари (1 януари стар стил) 1851 г. Майка му умира рано, поради което той и петте му братя и сестри са отгледани от сестрата на баща му – Пена. Образованието си получава първо в Копривщица, а след това в Пловдив. Именно в Пловдив Каблешков се сблъсква с гърцизацията в града и надменното отношение към българите. Минавайки през един от турските квартали той бивал замерван с камъни, което също допринесло за засилване на омразата му към поробителите. По-късно Каблешков заминава да учи във Френския лицей в Цариград. Така той се изгражда като интелигентна и будна личност.

DSC02743

Запознат с идеите на Левски, Тодор Каблешков бил един от най-видните му привърженици. През 1876 г. той е застава начело на копривщенския революционен комитет. На него се пада задачата да даде ход на кървавите събития на Априлското въстание. Автор е на известното Кърваво писмо. След обявяването на въстанието в града той пише това писмо, с което съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв от убития мюдюрин. Писмото е изпратено на 20 април (стар стил) до Георги Бенковски в Панагюрище.

DSC02733

“Братя,

Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище…

Копривщица, 20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков.

Бях очевидец, когато се извърши всичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.

Н. Караджов”

След потушаването на въстанието съдбата на Каблешков е трагична. Оттегля се с четата си в Балкана, но е предаден от българин и е заловен от турските власти. Селями Паша го запитва защо се е вдигнал срещу османската власт, на който въпрос Каблешков отговаря по следния начин: „Аз не мога да гледам как народът ми се мъчи, всички съседи се освободиха, само ние още ви робуваме”. Заради тази негова искреност пашата го затваря в заптийска стая в Габровския конак, а не в килия за бунтовниците. Там Каблешков издебва охраната, взима оръжието му и сам слага край на живота си. Той умира едва на 25-годишна възраст.

DSC02724

Каблешковата къща в Копривщица е една от най-красивите в града. Къщата е превърната в музей през 1952 г. Построена е от майстор Генчо Младенов през 1845г. и се откроява със симетричност, големите издадени над улицата еркери, красив кобиличен фронтон над кьошка, просторен остъклен салон на втория етаж, дърворезбовани тавани и врати. Кьошкът е остъклен и в него са поставени пейки за сядане. Част от мебелите са внос от Виена.

Музейната експозиция разказва за революционната дейност на Тодор Каблешков. Сред личните му вещи могат да бъдат видяни множество оръжия и писма. В градината се издига паметник на родолюбивия българин. 

DSC02735

Къща – музей “Георги Бенковски”

Георги Бенковски е основна фигура в организацията и провеждането на Априлското въстание. Роден в Копривщица на 21 септември 1843 г. под името Гаврил Груев Хлътев. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира рано. Това принудило Гаврил да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят – терзийство. Чиракуването и еднообразният живот обаче били несъвместими с будния му и неспокоен дух. На 22 години напуска Копривщица и започва да обикаля пазарите из Анадола.

DSC02777

Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия. Участва активно при сформирането и работата на Гюргевския комитет, взел решение за обявяване на въстание в България през пролетта на 1876 г. Според плана на Гюргевския комитет Георги Бенковски е избран за помощник-апостол на IV Пловдивски революционен окръг с център Панагюрище и главен апостол Панайот Волов. Бенковски се откроява със своите качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на пръв апостол.

DSC02785

При обявяването на Априлското въстание Бенковски е в Панагюрище. Когато научава за началото му, той сформира чета, известна като “Хвърковатата чета”, с която започва да обикаля околните села. След потушаването на въстанието, трагичната участ не подминава и славния войвода на Хвърковатата чета. Бенковски е убит след предателство на 12 май 1876 г. в Тетевенския балкан, близо до село Рибарица.

Къщата на Георги Бенковски е построена през 1831 г. и представлява типична еснафска къща. Интересна е със своята симетрична конструкция, център на която е  силно изнесеният напред открит чардак, продължаващ в дълбочина в обширния салон на втория етаж на къщата – помещение, използвано през лятото за работа или отмора. Къщата е напълно запазена като образ и планова схема. Реставрирана е основно и компетентно. Скоро е направен нов ремонт. В сградата е подредена нова експозиция за живота и дейността на Георги Бенковски.

DSC02792

Мемориален комплекс “Човекът що даде фаталният знак”

Къщата се Георги Бенковски се намира в подножието на Мемориален комплекс “Човекът що даде фаталният знак”. Той е издигнат във връзка с честванията на 100 години от Априлското въстание. Изработен по проект на скулптора Христо Танев и архитекта Петко Татаров.

Паметникът е висок 11 метра и изобразява Бенковски на кон, стъпил на пет камъка, със сабя в дясната ръка. Камъните символизират близо петте века на османско владичество. Върху тях са изписани думите от одата „Бенковски“ от „Епопея на забравените“ на Иван Вазов „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!“. Бенковски е представен на кон, за да бъде показано значението на неговата „Хвърковата чета“, а погледът му е насочен към Панагюрище, където е бил центъра на Четвърти революционен окръг.

DSC02802

Къща – музей “Любен и Петко Каравелови”

Любен и Петко Каравелови остават в историята като личности, посветили живота си на България. Любен Каравелов е български поет, писател, журналист и национален герой, борец за освобождението на България от Османска власт. Той е роден в Копривщица на 7 ноември 1834 г. Петко Каравелов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно – основател на Демократическата партия. Той е роден в Копривщица на 5 април 1843 г. Двамата братя се раждат в семейството на заможните семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Къщата – музей “Любен и Петко Каравелови” всъщност представлява комплекс от три сгради, изгражда в продължение на 25 г.

DSC02822

Най-старата сграда е „зимната сграда”, построена през 1810 г. Там семейство Каравелови е живяло целогодишно. Представен е традиционния копривщенски бит от ХІХ в.

Втората сграда е издигната през 1820 г. и представлява стопанското помещение – сушилня и склад на копривщенски специалитети – луканки, кавърма, пастърма, наденици, етреници, кръвавици, с които търгувал бащата Стойчо Каравелов. В тази сграда се помещава музейна експозиция, която разказва за живота и делото на именития българин Любен Каравелов. Най-голям интерес тук предизвиква печатарската машина на Любен Каравелов, която той купува от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея, освен революционни вестници печатани от Каравелов и Ботев след освобождението, е отпечатана и първата българска конституция – Търновската конституция.

DSC02811 DSC02817

Последна е строена „лятната къща” с открит чардак (1835 г.). Тук семейството е живяло през лятото. Експозицията в нея е посветена на живота на Петко Каравелов – депутат и политик, активно участвал в дебатите  по обсъждане на Търновската конституция.

Битов музей “Лютова къща”

За разлика от описаните по-горе къщи, Лютовата къща не пази спомени за героични събития. Въпреки това обаче, тя представлява важен архитектурен и етнографски паметник.

DSC02773

Построена е през 1854г. за Стефан Топалов – заможен бегликчия и джелепин. Известна е като Лютовата къща тъй като през 1096 г. е продадена на Петко Лютов – заможен търговец от Копривщица. Къщата е демонстрация на неговото благосъстояние и впечатлява както отвън, така и отвътре. Кобиличният фронтон, върху който е изписана годината на построяването, придава своеобразна красота на фасадата. Вътрешната украса на къщата изобилства със стенописи, в които преобладават растителните мотиви.

DSC02752 DSC02760

В приземието има постоянна изложба от оригинални плъстени килими и колекция от съвременни плъсти, дарена от изтъкнатата майсторка на народните художествени занаяти Мария Бодурова. Плъстите представляват нетъкани вълнени килими.

DSC02767

Ослекова къща

Къщата е построена в между 1853 – 1856 г. Собственост е на богатия джелепин Ненчо Ослеков, който по–късно пренасочва  дейността си в сферата на традиционния копривщенски занаят абаджийство.

DSC02645

Къщата е изградена от самоковския майстор Уста Минчо, а стенописите са дело на самоковецът Коста Зограф. Специфичното за нея е нарушената симетрия. Поради тесния терен, къщата  остава с централна част и едно крило. Фасадата  се носи от конструкция опряна на конзоли от три ливански кедъра. Къщата е двуетажна, с полу-вкопана  изба. Към втория етаж води двураменно стълбище с красив дървен ажурен парапет. Впечатляват стенописите в синята и червена гостни стаи, многобройните алафранги, медельони и пейзажи. Впечатляват трите големи стенописни пейзажа на фронтона от вън, изобразяващи изгледи от Александрия, Кайро и Цариград.

DSC02648 DSC02658

Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание. Той помага при ушиването на дрехите на участниците във въстанието. След потушаването на въстанието Ненчо Ослеков е заловен и обесен в Пловдив.

През 1956 г. е превърната в етнографски музей, където туристите могат да се запознаят с традиционния бит, местни занаяти и националното облекло. Изложени са празнични и ежедневни женски дрехи  от ХІХ в., костюм на богатия копривщенски чорбаджия и всекидневно традиционно мъжко облекло. В Ослекова къща посетителите могат да видят уникални образци от прочутите копривщенски кенета, женски накити от средата на ХІХ в., наргилета и чибуци, донесени от Азия.

Повече снимки от Копривщица може да видите по-долу:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>