Камбанарията

Куполът на Брунелески

Безспорно най-впечатляващата част от катедралата е нейния купол, който при завършването й през 1436г. е бил най-високият в света. той е проектиран от Филипо Брунелески, който използва при изграждането му заимства идеята от Пантеона в Рим. Куполът има диаметър от 39 метра и половина. Изключителното относно него е, че е построен без поддържащо скеле. Фактически Брунелески построява два купола, единият от които служи за опора на другия. Той създал вътрешна обвивка, изградена от тухли, подредени във формата на рибена кост и каменна верига, която намалила тежестта и позволила напрежението да се разпредели равномерно. Външната, по-малка обвивка крепи покрива и предпазва вътрешната. Между двете има стълби, които отвеждат посетителите до основата на фенера, поставен на върха на купола.

shutterstock_73703239На снимката: купола на катедралата /източник: Shutterstock/;

Камбанарията

След смъртта на Арнолфо ди Камбио през 1302г. и последвалото прекъсване на строителството на Санта Мария дел Фиоре, продължило 30г., през 1334г. Джото е определен за наследник на Камбио. По това време Джото е на 67г. Той концентрира енергията си върху проектирането и построяването на Камбанарията на катедралата. Първият камък е положен на 19 юли 1334 г. Дизайнът на Камбанарията е в хармония с полихрома на катедралата, приложен от Арнолфо ди Камбио, което й придава вид, че сякаш е боядисана.

Докато е жив обаче Джото успява да завърши едва първия й етаж с мраморно външно покритие: геометрични шарки от бял мрамор от Карара, зелен мрамор от Прато и червен мрамор от Сиена. Този долен етаж е декориран от три страни с барелефи в шестоъгълни панели, седем от всяка страна. Когато входната врата е разширена през 1348 г., два панела са преместени в празната северна страна и доста по-късно още пет панела са поръчани от Лука дела Робиа през 1437 г. Числото “седем” има специално значение в библейски смисъл: символизира човешка перфекциозност. Благодарение на работата си по Камбанарията, Джото, заедно с Брунелески и Алберти, се превръща в един от основателите на италианската ренесансова архитектура.

След смъртта на Джото, строителството е продължено от неговия сътрудник –  Андреа Пизано, който дори изменя проекта, добавяйки нишите със статуи на светци. По това време Пизано вече бил известен с изработката на Южните врати на Баптистерията. През 1348г. строителството отново спира заради чумата. Следващият, който работи по камбанарията, е Франческо Таленти, който пък включва и прозорците. Камбанарията е завършена през 1359г. Кулата е висока 85м. и е изградена от зелен, розов и бял мрамор от Тоскана. Таленти не изгражда корпуса, проектиран от Джото, като по този начин понижава планираната височина от 122 метра до 92 метра. На върха на камбанарията, с живописната й панорама към Флоренция и околните хълмове, може да се стигне с изкачване на 463 стъпала.

Баптистерията

Баптистерията е третият елемент от катедралния комплекс. В миналото тук са били кръщавани гражданите на Флоренция. Най-голям интерес предизвиква източната му порта, известна още като „Вратите на Рая” – име, дадено от Микеланджело. Изработена е от Лоренцо Гиберти и изобразява сцени от Стария Завет. Това, което посетителите виждат днес обаче не е оригиналната порта, а копие. Оригиналът е изложен в Музея на Дуомото.

Адрес: Piazza del Duomo;

Резервирайте своя престой във Флоренция тук:

Информация

Научи повече