Катедралата „Нотр Дам“, наричана още Парижката Света Богородица, е готическа катедрала и една от най-големите забележителности на Париж. Изграждането на катедралата започва през 1163г. и продължава почти два века. Построена е в готически стил на остров Сите на река Сена, която преминава през Париж. Основите на катедралата са положени на мястото, където в миналото е имало стар римски храм. Идеята за изграждането на катедралата е на местния епископ, като самият строителен процес е финансиран от църквата, краля и местното население. Катедралата е дълга 130 метра и е широка 50 метра, като особено впечатляващи са нейните две кули, всяка с височина от 69 метра. Камбаните на катедралата са разположени в южната кула, като размерите на тези камбани са впечатляващи- най-голямата от тях тежи 15 тона.
На ападната фасада на катедралата, увенчана с две ранноготически кули, са разположени три внушителни портала. Левият от тези входове е посветен на Света Ана, средният е посветен или по-точно изобразява Страшния Съд, а най-десният от входовете е посветен на Дева Мария. Левият и Десният портал са напълно идентични, докато средният се различава от тях. Легендите разказват, че причината за това се корени в тогавашния майстор, който бил продал душата си на дявола и затова не могъл да направи входовете напълно еднакви. Над средния портал е разположена розетка с диаметър от 10 метра.
Над порталите е разположена Галерията на царете. Там са поставени 21 статуи на царе от Стария завет. Всички тези статуи са копия, тъй като оригиналите биват силно повредени от революционерите, които погрешно мислели, че това всъщност били статуи на френски монарси. По-нагоре, над прозоречната розета, са намира Галерията на химерите. Тази галерия представлява балюстрада, декорирана с гротескни каменни фигури на демони, диви зверове и птици.
Двете кули на катедралата са високи 69м. До северната кула водят 238 стъпала, а още 140 водят до върха на южната кула. В южната кула се намира камбаната, тежаща 13 тона. Контрафорсите, характерни за готическите катедрали са изградени между 1220г. и 1230г. Те представляват вградени канали, които позволяват дъждовната вода да се оттича.
На снимката: част от интериора на катедралата /източник: www.Shutterstock.com/;
При влизането вътре в катедралата първото нещо, което ще ви направи впечатление е височината на помещението. Красиви витражи красят катедралата от три страни. Витражът в северната част на катедралата е посветен на Богородица, около която са изобразени различни светци от Стария завет. Впечатлява с размерът си – 21 м. в диаметър. Витражът в южната част на катедралата изобразява Христос, заедно с апостолите, а витражът в западната част показва Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. Вътре в катедралата може да видите и известната скулптура „Парижката Света Богородица“, която се намира тук от 14-ти век, след като бива пренесена от параклиса Сент Енян. В близост до самия олтар също има разположени множество скулптури, сред които може да видите и тези на Луи XIII и Луи XIV. Органът е величествен. Състои се от 6 000 тръби и е най-големият в Европа.
На снимката: част от интериора на катедралата /източник: www.Shutterstock.com/;
През годините катедралата е била свидетел на множество драматични събития – сцена на кралски сватби, на процеса срещу Жана д’Арк, на императорската коронация на Наполеон Бонапарт. По време на революцията, катедралата е сериозно засегната, частично разрушена и плячкосана от безбожните якобинци, а след това е оставена на волята на съдбата от уморената от войните на Наполеон нация. Част от дърворезбите са премахнати, статуи са обезглавени. Романът на Виктор Юго “Парижката Света Богородица” и нейния герой Квазимодо, който живее в кулите на катедралата, изиграва важна роля във възстановяването й. По това време са направени световноизвестните водоливници с фантастичните и причудливи фигури на катедралата.
Адрес: 6 Parvis Notre-Dame, Place Jean-Paul II, Париж 75004, Франция;