Онфльор е едно от най-красивите градчета на “Брега на цветята”. Разположено е в област Нормандия, на север от Париж. Още през ХІХ век селцето става любимо място на импресионистите, заради романтичната средновековна архитектура. Къщите са пъстроцветни, улиците са тесни и стръмни, посипани с павета. Голяма част от ренесансовата архитектура остава непокътната – особено около построеното през 17 век пристанище Vieux Bassin, където водата е заобиколена от една страна от двуетажни каменни къщи с ниски, наклонени покриви, а от друга – от високи къщи с шисти покриви и дървени фасади.

shutterstock_406780426На снимката: Онфльор /източник: Shutterstock.com/;

Морските експедиции, включително първите пътешествия до Канада, започват оттук. Населението на града нараства след построяването на Моста Нормандия /Pont de Normandie/ през 1995г. Осигурявайки директна връзка с Горна Нормандия, шестият по големина въжен мост в света се подкрепя от два бетонни пилони, по високи от Айфеловата кула, проектирани да издържат на ветрове със скорост до 257 км./ч.

Първото писмено сведение на Онфльор откриваме в препратка от Ричард III, херцог на Нормандия през 1027г. До средата на 12-ти век, градът представлява важна транзитна точка за транспортиране на стоки от Руан до Англия. Разположен на устието на една от основните реки на Франция, с безопасно пристанище и сравнително богат хинтерланд, Онфльор се възползвал от стратегическото си положение от началото на Стогодишната война. Защитните сили на града бяха засилени от Карл V, целящ да се предпази устието на Сена от атаките от англичаните. Въпреки усилията обаче, Онфлоьр е превзет и окупиран от англичаните през 1357г. и  от 1419г. до 1450r. След края на Стогодишната война, Онфльор просперира благодарение на морската търговия до края 18 век. Тази търговия е прекъсната по време на религиозните войни през 16 век. Пристанището на Онфльор става свидетел на отплаването на множество изследователи. След 1608г., Онфльор започва да развива търговия с Канада, Западна Индия, бреговете на Африка и Азорските острови. В резултат на това, градът се превръща в един от петте основни пристанища за търговия с роби във Франция.

shutterstock_630607844На снимката: Онфльор /източник: Shutterstock.com/;

В резултат на Френската революция и на континенталната блокада, наложена от Наполеон, при която той забранява на своите подчинени и съюзници да търгуват с британците, Онфльор запада. Градът е частично “съживен” благодарение на развитието на търговия с дървесина със Северна Европа.Търговията обаче е ограничена поради затлачването на входа на пристанището и развитието на съвременно пристанище в близкия град Хавър. Пристанището на Онфльор обаче все още функционира и днес.

shutterstock_603312974На снимката: църквата „Света Екатерина” /източник: Shutterstock.com/;

Основна забележителност в Онфльор е дървената църква „Света Екатерина”, построена още през ХV век. Фасадата и напомня обърнат кораб. Както много други крайбрежни църкви, и тази е издигната в памет на онези, които не са се завърнали от морето.