Герб на града:
Местоположението на града спрямо други френски градове можете да видите тук.
Арл е град в южна Франция, живописно разположен на бреговете на река Рона. Градът има богата и дълга история. Жителите му винаги са се гордели с римското си наследство и при това напълно основателно. Арл е основан през 6 век пр.Хр. от гърците, които му дават името Талине. Скоро след това е завладян от келтите, които го преименуват на Арелате. През 123 г. пр.Хр. Арл попада под властта на римляните. Тогава той се утвърждава като важен град, поради изкуствения канал, свързващ го със Средиземно море. Градът достига своя апогей през 6-5 век. пр.Хр., когато в него започнали да отсядат римските императори, докато били на военни походи.
На снимката: Римският амфитеатър /източник: Shutterstock.com/;
Тежък се оказва периодът около 6 век., когато мюсюлманските сарацини и франки навлизат в Прованс. През 855 градът става столица на франкското кралство Арл, което включва Бургундия и част от Прованс, но е често нападано от сарацините и викингите. През 888 граф Рудолф Оксерски основава кралство Bourgogne Transjurane (букв. „зад плананата Юра“), което включва Западна Швейцария (до р. Ройс, Валоа, Женева, Шаблоа и Бюги). През 933 Хюго Арлски („Юго дьо Прованс“) предава кралството си на Рудолф II, който обединява двете кралства в новото кралство Арл. През 1033 крал Рудолф III завещава кралството на император Конрад II. Въпреки че наследниците му смятали себе си за крале на Арл, малцина били онези, които били коронясани в катедрала.
На снимката: Площадът на Републиката /източник: Shutterstock.com/;
По-голямата част от кралството бива постепенно включена в територията на Франция. По време на тези неспокойни времена амфитеатърът се превръща в крепост с наблюдателници, издигнати на всеки един от четирите квадранти, а вътре в амфитеатъра е построен миниатюрен град, заобиколен от стени. Населението намалява значително в сравнение с римските времена, като голяма част от стария Арл се превръща в развалини.
През 12 век градът е важен в политическо и икономическо отношение като свещения римски император Фредерик Барбароса е коронясан в Арл през 1178. През 12 век Арл се превръща в свободен град, управляван от избиран чрез гласуване подестат (букв. сила, мощ, власт), който назначава консулите и другите магистрати. До Френската революция от 1789 г. статутът на града се запазва.
Арл се присъединява към Прованс през 1239, но е засенчен отново от Марсилия. През 1378 г. Свещеният римски император Карл IV присъединява остатъците от кралство Арл към френския дофин (по-късно френския крал Шарл VI). Така кралството престава да съществува дори на хартия.
На снимката: кафенето, в което е пиел кафето си Винсент Ван Гог /източник: Shutterstock.com/;
Славата на Арл е тясно свързана с името на Винсент Ван Гог. Първото място, на което всички туристи се спират е именно кафенето на Ван Гог, където той е отсядал почти всеки ден от престоя си в града, продължил 2 години. Известният художник идва в Арл през февруари 1888г. Тук той създава стотини картини, сред които “Нощното кафе”, “Жълтата стая”, “Арлезианката” и много други. Последната картина, която Ван Гог рисува в Арл изобразява собственичката на кафенето – мадам Жину. По-късно тази картина е продадена на впечатляващата цена от 40 мил.долара.
Арл далеч не се изчерпва само с Ван Гог. Както вече разбрахте, градът има богата история, за което свидетелства множество исторически забележителности. Разходка из тесните калдъръмени улици на Арл е сякаш разходка във времето. Неусетно ще се озовете пред величествения амфитеатър, запазен от римско време, превърнал се в символ на града. Днес той побира 12 хиляди зрители и често се използва като арена за борба с бикове. В Прованс коридата се различава от тази в Испания. Тук биковете са на почин и целият спектакъл демонстрира благоговение и преклонение към животните. Биковете не се умъртвяват. През Средновековието арената е била използвана като крепост и наблюдателница.
На снимката: акрополът “Елисейските полета” /източник: Shutterstock.com/;
В близост до Арл можете да разгледате един от най-големите ранно-християнски акрополи – “Елисейските полета”. Той е толкова впечатляващ, че самият Данте го цитира в своя “Ад”. Алеята му от каменни саркофази е обезсмъртена както от Ван Гог, така и от Гоген.
