Герб на града
Местоположението на града, както и подробна негова карта, може да видите тук.
На около 40 километра южно от Ротенбург об дер Таубер, безупречно запазеният Динкелсбюл гордо проследява своите корени назад във времето, когато градът е кралска резиденция, основана през 8 век от каролингските царе. Запазен от унищожение през Тридесетгодишната война и пренебрегнат от бомбардировачите през Втората световна война, това е може би най-ярката и най-автентична средновековна спирка на Романтичния път.
Динкелсбюл е основан през 8 век от франките. През 10 век през градът минават важни търговски пътища, свързващи Алпите и средновековните столици на север. Именно поради тази негова значимост, крал Анри V решава да го защити, като изгражда около него крепостни стени. За първи път Динселсбюл е споменат в официален документ през 12 век. През 14 век градът значително просперира благодарение на развитието на търговията с текстилна промишленост. Тогава германският крал Людвиг VI го обявява за свободен град в рамките на Свещената Римска империя. През следващите векове Динкелсбюл е в разцвет. Издигната е забележителна каменна стена с 16 кули и 4 внушителни порти. За укрепленията се издигат красиви площади и пищни патрициански къщи. Едни отличаващите се сгради са тази на Кметството и елегантната катедрала “Свети Георги”.
През 16-17 век Динкелсбюл бива засегнат от сблъсъците между протестанти и католици. Макар протестантите да са по-многобройни, през 17 век е приет закон, съгласно който двете разклонения на християнството могат да съществуват равноправно. По време на Тридесетгодишната война шведската армия превзема града. Въпреки това той е пощаден. Всяко лято в Динкелсбюл се отбелязва предаването на града на шведите. Има традиция, наречена “Киндерхеце”, при която децата раздават лакомства. Традицията се свързва с легендата, според която именно група деца спасили града от унищожение като помолили шведския генерал за милост. Генералът наскоро бил загубил сина си, а едно от момчетата много приличало на него. В крайна сметка той се смили и пощадил града.
След войната настъпили промени в икономиката, които довели до упадъка на града. Населението обеднява и строителството замира, на което до голяма степен се дължи и запазването на днешния облик на Динкелсбюл. Краят на кризата настъпва в първите години на 19 век, когато Динкелсбюл официално става част от провинция Бавария. А през 1826 г. крал Людвиг I забранява с указ разрушаването на крепостните стени и кули, за да се запази Старият град. Постепенно много творци от по-големите германски градове като Мюнхен и Берлин откриват очарованието на този малък идиличен град, който умело съхранява следите на Романтизма. Динкелсбюл оцелява дори и по време на двете световни войни (без никакви поражения). Днес, благодарение на перфектно запазения си и с историческа стойност Стар град, той е един от най-ценните културни паметници в Европа и една от най-любимите дестинации за романтичните натури.
В Стария град на Динкелсбюл се влиза през някоя от четирите порти. Първа от тях е построена кулата Ворниц, която през 14 век е надстроена, а по-късно е украсена и с камбанария. Втора е кулата Ротенбург, в която има стаи, използвани за мъчения. Трета е кулата “Сегрингер”, разрушена по време на шведската обсада, която по-късно е издигната отново в бароков стил. Най-късно е построена кулата “Нордлинген”, наричана още Градската мелница. Декорирана с с ров, един парапет и зъбери, тя е била една от двете общински мелници, които местното население имало право да управлява самостоятелно. Днес в нея се помещава Музей на триизмерното изкуство, проследяващ опитите на Човека да превръща пространството в перспектива – от Средновековието до днес.
Около т.нар Wine Markt (Винен пазар) днес могат да бъдат видяни 5 красиви сгради, някога приютявали благородници и аристократи. Макар да носят белезите на Ренесанса, всичките имат свое собствено архитектурно излъчване. Най-известната сред тях е Немската къща (Deutsche Haus) с неповторимата си късноренесансова фасада и статуите на Бога на виното Бакхус.
Динкелсбюл е задължителна спирка по Романтичния път. Тук романтика строи от всяко кътче. Разходката из града е своеобразно пътешествие във времето.