Крайбрежието на Амалфи

Крайбрежието на Амалфи е едно от многото приказни кътчета в Италия, които задължително трябва да се посетят. Очарователната комбинация от море, разноцветни градчета и планини, е превърнала района в предпочитана туристическа дестинация. Крайбрежната ивица се намира на южната страна на полуостров Соренто, носът на който затваря откъм юг Неаполитанския залив.

shutterstock_263653214

На снимката: град Амалфи /източник: Shutterstock/;

Пътят, който води до там, минава покрай брега и е изключително живописен. Няколко са спирките по него, които бихме ви препоръчали.

Една от тях е град Позитано. Той е все още сравнително уединен и отдалечен от суетата и шума на останалия свят. Позитано е най-западният град на Амалфийското крайбрежие, разположен на 50 км. от Неапол. В началото на 20 век той е бил западнало рибарско селище. Обликът му започва да се променя след 1950г., когато тъпли от туристи започват да го посещават. Позитано придобива популярност благодарение на американския писател Джон Стейнбек, който възхвалява красотата му. Той остава хипнотизиран от райската гледка и усещането за безвремие, което и цари и до днес. Това, което зашеметява от пръв поглед е вертикалността на града. Жълто-зелените цветове на лимоновите и маслиновите градинки се преплитат с тези на шарените къщи, спускащи се към морския бряг. Населението на Позитано е около 4000 души. Домовете на жителите му са пръснати по хълма от горе до долу. Горната и долната част на града са свързани посредством стълби……..много стълби. Това обаче не бива да ви отказва, защото гледките определено си заслужават усилието.

shutterstock_453413752

На снимката: град Позитано /източник: Shutterstock/;

Амалфи е бил някога столица на най-старата и една от най-мощните италиански морски републики. През ІХ в. това микро пристанище в устието на дълбока клисура владее търговията с Ориента, което обяснява и мароканското влияние, и значимостта на градското duomo, катедралата „Свети Андрей“. Планирана и изградена по време на зенита на републиканската независимост, тя се извисява на върха на стръмна редица стъпала. Бароковият интериор се достига през бронзови врати от ХІ в., изковани в Константинопол. Киостро дел Парадизо от ХІІІ в. е приятен манастир с галерия от сводове във византийски и марокански стил, чиято вдъхновяваща аура от арабска фантазия някога повлиява на голяма част от градската и по цялото крайбрежие архитектура.

shutterstock_302412116

На снимката: град Равело /източник: Shutterstock/;

Друга задължителна спирка по крайбрежието е Равело. Равело, подобно на Амалфи, дължи своя разцвет на интензивната търговия, осъществявана в района на Средиземно море, както и на производството на памук и вълна. Повечето архитектурни паметници са построени в арабско-сицилиански стил през 11-13 век. Сред забележителностите на града най-известни са вила „Чимброне” и вила „Руфоло”. Вила Чимброне е историческа сграда, издигаща се на оголена скала, известна като „Чимброниум”, откъдето идва и името й. Оригиналната постройка датира от 11 век, но от нея е запазена малка част. Тя е разширена и променена значително от английския политик Ърнест Уилям Бекет. Бекет купува вилата през 1904г. и започва амбициозен проект по нейното обновление, който включва тераси, манастири и бойници, залагайки на готически, венециански и мавритански архитектурни стилове. През 1917 г. обаче англичанинът умира в Лондон. След неговата смърт вилата става собственост на сина му. В нея живяла и дъщерята на Бекет – Луси, която била запален градинар и посадила рози в градините. Понастоящем вилата е трансформирана в хотел, но градините й са отворени за посещение. Най-красивата част от тях безспорно е „Терасата на безкрайността”, от която се разкрива великолепна гледка към залива на Салерно. По ръба на терасата са поставени мраморни статуи от 18 век. Недалеч се издига храмът на Бахкус, обграден от кипариси.

shutterstock_90061453

На снимката: Катедралата на Амалфи /източник: Shutterstock/;

На площада, на който се издига катедралата на Равело се издига и кулата на величествената вила Руфоло. Оригиналната сграда датира от 13 век. Тогава тя е била собственост на фамилията Руфоло, откъдето идва и името й. Атмосферата на това място е силно повлияна от дългогодишното арабско присъствие тук. Основната сграда се състои от сводест параклис и приемна, която е разделена от масивни колони. Тя е на три нива. От лявата й страна се издига наблюдателната кула, достигаща височина 30 метра. Още по-вляво е мавърският параклис, истинско архитектурно бижу, ограден с аркада от заострени арки. Истинската магия на вилата завладява посетители й в мига, в който те излязат на известната и терасата, надвесила се над залива. На нея ежегодно се провежда музикалният фестивал на Равело.

Резервирайте своя престой в района на крайбрежието на Амалфи тук:

Нашите предложения на хотели може да откриете в специалната ни секция “Места за настаняване”, където сме споделили наши лични впечатления.

Крайбрежието на Амалфи

Научи повече  

Информация

Научи повече