Миланската катедрала

Миланската катедрала е разположена буквално в центъра на Милано. Улиците на града или започват от нея като лъчове, или я обграждат като кръгове. Миланската катедрала е петата по големина католическа катедрала в света. Строителството й започва през 1385г. по нареждане на архиепископ Антонио Салузо. В това си начинание той е подкрепен от първия дук на Милано и негов братовчед Жан Галеацо Висконти.Последният осигурил достъп до мраморните си кариери и обещал данъчни облекчения. Катедралата била замислена като подарък за работническата класа и за благородниците, които страдали дълго по време на тираничното управление на предшественика на Висконти – Барнабо. За да се освободи място за бъдещата сграда, три други били разрушени, а четвърта – църквата „Санта Мария Маджоре” била използвана като каменна кариера. Новината за катедралата бързо била разпространена из града и за кратко време били събрани значителни дарения за нейното строителство. В изграждането били ангажирани 300 човека, които работели под ръководството на главен инженер Симо Орсенио. Той предвиждал за катедралата да бъде тухлена конструкция в готически стил. Висконти обаче бил привърженик на новите течения в архитектурата и поканил за архитект французина Никола Бинавентуре. Той решил да обвие тухлена структура в мрамор. През годините към работа по катедралата бил привлечен и друг френски архитект – Жан Минот, тъй като изникнала нужда от техническа помощ, за да бъдат вдигани тежките каменни блокове до невиждана до тогава височина. Макар че катедралата е осветена през 1418г., тогава била построена малка част от нея. Строителството й до 1813г., а последните детайли по нея са поставяни до 1965г.

shutterstock_345681095

shutterstock_499527193

На снимките: Миланската катедрала /източник: Shutterstock/;

Предната фасада на катедралата е внушителна. По нея могат да бъдат видяни над 3 000 статуи (за тези, които обичат статистиките, те са точно 3159). Когато слънцето я огрява директно, сякаш цялата засиява. Катедралата има пет врати, най-стара от които е централната. Панелите по тях изобразяват сцени от Света Богородица, на Свети Амброуз (покровител на Милано), моменти от строителството на катедралата и други сцени, свързани с историята на града.

Освен статуи по катедралата има и множество кули – 135 на брой. Най-висока е кулата със статуята на Мадоната. Тя достига височина от 108 метра и половина и дълго време е била най-високата точка на Милано. Статуята на Дева Мария е висока 4 метра и 16 сантиметра и е покрита със злато. По традиция никоя сграда в града не трябвало да се извисява по-високо от тази статуя. Затова, когато през 1960г. била построена сградата на Пирели, на нейния връх било поставено малко копие на статуята. През 2010г. същото е повторено и със сградата Ломбарди.

rsz_shutterstock_544203331

На снимката: Миланската катедрала отвътре /източник: Shutterstock/;

За по-безстрашните посетители на катедралата препоръчваме изкачване до покрива й, откъдето се разкрива прекрасна гледка към града. Трябва обаче да бъдете внимателни, тъй като стълбите са тесни и има доста хора.

Вътрешността на катедралата е доста просторна, но и някак мрачна. Цветни прозорци красят апсидата. Петте кораба са разделени от 52 стълба, които поддържат кръстосания сводест таван. Внушителният олтар в центъра на трансепта е построен през 18 век. Той е посветен на Сан Джовани Буоно. На апсидата над този олтар има място, осветено с червена светлина. Така е отбелязана нишата, в която се държи пирон от кръста на Христос. Вярва се, че този пирон е един от двата пирона, които са намерени в Светите земи от Света Елена. Тя вградила единия в корона, а други в конска юзда, които подарила на своя син – император Констанстин. По-късно епископ Амброус се сдобива с единия от тях, този пирон е показван публично всяка година в рамките на специална церемония.

В катедралата има и крипта, в която се намира съкровищницата. Всеки с интерес към историята задължително трябва да посети.

Адрес:Piazza Duomo

Информация

Научи повече