Катедралата Санта Мария дел Фиоре

Катедралата Санта Мария дел Фиоре е главната катедрала на Флоренция и четвъртата по големина в света. Известна е още като Дуомото на Флоренция. Катедралният комплекс включва още Баптистерията, Камбанарията и Музея на Дуомото. Катедралата, Баптистерията и Камбанарията са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

shutterstock_626921549На снимката: катедралата /източник: Shutterstock/;

Катедралата е построена на мястото на църквата Санта Рапарата, която била прекалено малка за увеличаващото се население на града. Проектирана е от Арнолфо ди Камбио – архитектът, който проектира също църквата Санта Кроче и Палацо Векио. Санта Мария дел Фиоре е трикорабна църква с форма на латински кръст. Строителството й започва през 1294г. с полагането на първия камък от първият папски нунций, някога изпратен във Флоренция – кардинал Валериана. След смъртта на Камбио през 1302г. то се забавило цели 40 години, когато Гилдията на търговците с вълна не решила да финансира проекта. Наблюдаването на работата било възложено на Джото. Той продължил замисъла на Камбио като най-голямото му постижение било започването на Камбанарията. Смъртта на Джото да пореден път забавила строителството, а за лош късмет скоро градът бил покусен от Черната Смърт. През следващите години проектът бил поеман от различни архитекти. Окончателно катедралата била завършена през 1436г., когато на 25 март е тържествено осветена от папа Южени Четвърти.

Фасадата

Първоначално замислената готическа фасада обаче така и не била реализирана към момента на осветяването на катедралата. Красивата мраморна облицовка е добавена доста по късно – между 1871г. и 1887г. Дело е на един относително неизвестен архитект – Емилио де Фабрис. Неговият спорен проект е избран след като 91 други са отхвърлени, За фасадата е използван мрамор от Карара, Сиена, Прато и други места. Мраморните ленти хармонично се съчетават с тези на Баптистерията и Камбанарията. Цялата фасада е посветена на Божията майка. Големите бронзови порти на главния портал датират от началото на 20 век. Над централната порта е поставена фигурата на Девата, държаща цветен скиптър. Под нея е изобразен Исус, възцарен между майка си и Свети Йоан Кръстител. На върха на фасадата има поредица от ниши с дванадесетте апостоли, сред които е Девата с Младенеца. Между розетовия прозорец и тимпаната има галерия с бюстове на големи флорентински художници.

DSC02336

DSC02335 На снимките: средния портал на Санта Мария дел Фиоре;

 

 

 

На снимката: катедралата от птичи поглед /източник: Shutterstock/;

Интериорът

Интериорът на катедралата е доста по-скромен. Относителната му голота отговаря на строгия духовен морал на Флоренция през Средновековието и ранния Ренесанс. Изключение прави куполът, който е изрисуван от Вазари и Федерико Зукари и изобразява „Страшния съд”. През 16 век е положен цветният мраморен под. В интериора на катедралата се откроява още и часовникът, намиращ се над входа. Той е създаден през 1443г. и е все още работещ. Интересна е историята на този часовник. Всъщност съгласно първоначалните планове относно изграждането на църквата, на това място не бил предвиден часовник, а розетен прозорец. В последствие обаче плановете се изменили и било решено новата църква да бъде двойно по-голяма от първоначално предвиденото. В резултат на тази промяна прозорецът, който преди това изглеждал на точното място, щял да изглежда твърде малък. Проблемът бил разрешен от Филипо Брунелески, архитектът, на кого било възложена изграждането на огромния купол. Той зазидал мястото и поставил там часовника. Лицето на часовника е изрисувано от Паоло Учело, приятел на Брунелески. Той изобразява четиримата евангелисти – Матей, Лука, Марк и Йоан. Матей, Марк и Йоан гледат към центъра, докато Лука гледа настрани, тъй като той е единственият, който не е познавал Исус. Стрелките на часовника се движат в посока, обратна на тази, в която се движат днешните часовници. По онова време в Европа също се е използвал 24 часов часовник, но бил нагласян според залеза. Часовникът бил нагласян в съответствие с звъненето на Камбанарията, което било 6 пъти дневно. Стъклописите по прозорците на тази страна са по рисунки на Лоренцо Гиберти,

DSC02349На снимката: часовникът, изрисуван от Паоло Учело;

Поемайки покрай дясната стена, първата статуя на нея е на Филипо Брунелески, дело на Андреа Кавалканти, негов ученик и основен син. Скулптурата отляво е изработена от Бенедето Майано и представлява “Джото по време на работа”. Край първата колона отдясно има красив съд за светена вода. Именно там се намират и стълбите, които отвеждат към Криптата и останките от църквата “Санта Репарата”.

DSC02354На снимката: “Портрет на Николо да Толентино на кон” от Андреа Костаньо и “Портрет на сър Джон Хоукууд на кон” от Паоло Учело;

Трите най-важни картини в катедралата обаче се намират от лявата й стена. Първата отляво на дясно е “Портрет на Николо да Толентино на кон” от Андреа Костаньо. Отдясно отново откриваме портрет на кондотиер – “Портрет на сър Джон Хоукууд на кон”, рисуван 20 години по-рано от Паоло Учело. Третата картина изобразява “Данте и Божествена комедия”. Творбата е дело на Доменико  ди Микелино и представлява портрет на изтъкнатия флорентинец, разтворил своята прочута творба. Обърнете внимание къде е позициониран Данте – извън стените на града, знак за неговото изгнание.

DSC02380На снимката: “Данте и Божествена комедия”;

Куполът на Брунелески

Безспорно най-впечатляващата част от катедралата е нейния купол, който при завършването й през 1436г. е бил най-високият в света. Проектирането на купола на катедралата и неговото построяване са два коренно различни неща. Първите куполи през Средновековието са строени с дървено скеле, което поддържа каменната структура докато стегне хоросанът. Скелето за купола на флорентинската катедрала обаче би погълнало всичкия дървен материал на Тоскана. Средновековните зидари също нямали необходимия опит за изграждането на купол с такива размери.

shutterstock_420247045На снимката: катедралата и отличаващият се купол на Брунелески /източник: www.shutterstock.com/;

Обявява се конкурс за решаването на проблема за построяването на купола на Санта Мария дел Фиоре. Победител е Филипо Брунелески, който използва при изграждането му идеята от Пантеона в Рим. Брунелески печели с малко предимство пред Лоренцо Гиберти, който пък по-рано печели конкурса за северните порти на Баптистерията. Разочарован от загубата, Гиберти се присъединява към хулителите, които осмиват проекта на Брунелески като неосъществим. Разгневен, Брунелески с хитрост, преструвайки се на болен, се оттегля от проекта, който е възложен впоследствие на Гиберти. Скоро обаче Гиберти осъзнава, че такъв проект е над неговите възможности и през 1423г. Брунелески отново е провъзгласен за ръководител на строежа.

DSC02422На снимката: купола на Брунелески, заснет от Камбаранията на Джото;

Решенията на проблемите, възникнали по време на строежа, предложени от Брунелески, са наистина гениални. Най-главното от тях е, че куполът е изграден от две полусфери – олекотена, външна, с дебелина около 1 метър, и много по-стабилна вътрешна структура с дебелина около 4 метра. При подредбата на тухлите на купола пък е използвана революционна за времето си техника – шевронна подредба или рибена кост. Образуваните по този начин пръстени се оказват изключително здрави. За да подсили конструкцията, Брунелески добавя 24 каменни полуарки, които поддържат двойния купол.Фактически Брунелески построява два купола, единият от които служи за опора на другия. Външната, по-малка обвивка крепи покрива и предпазва вътрешната. Между двете има стълби, които отвеждат посетителите до основата на фенера, поставен на върха на купола.

DSC02369 DSC02373

На снимката: “Страшният съд”;

Куполът има диаметър от 39 метра и половина. Той е завършен през 1436г. Днешният оберлихт обаче към онзи момент не съществувал, тъй като критиците на проекта твърдяли, че куполът щял да се срути под собствената си тежест. Брунелески отново е принуден да участва в конкурс, който печели и строителството на оберлихта започва няколко години преди смъртта на архитекта през 1446г.

Криптата

Аскетичната суровост на интериора на катедралата е само привидна, защото тук се крият редица съкровища на изобразителното изкуство. Една от тях е катедралната крипта, в която могат да бъдат разгледани останките от по-старата църква “Санта Репарата”.

DSC02384 DSC02395На снимката: останките от църквата “Санта Репарата”;

Адрес: Piazza del Duomo;

Повече снимки от Санта Мария дел Фиоре може да разгледате в нашата Галерия:

 

Резервирайте своя престой във Флоренция тук:

Информация

Научи повече