Катедралата Сан Мартино е построена на стратегическо място в древния римски град – на кръстопът на двете главни улици и близо до градските стени. Не е ясен обаче произходът на сградата. Единственият сигурен факт е, че по времето на Сан Фредиано през 6-и век тук вече е съществувало църква, която заменила примитивната катедрала на Санта Репарата, станала твърде малка за нарастващото население на града. През 8 век е добавена крипта, в която е положено тялото на Сан Редоло, което е било върнато от Популония. Катедралата е напълно възстановена между 1060г. и 1070 г., с пет кораба, които били използвани материали от древните колони. Малко е съхранено от този период на катедралата. Тя придобива сегашния си вид след интервенции през 12 век, които завършват през 1204 г., чрез добавяне на портика към фасадата, с три големи арки и “лоджии” с многофункционални колони, докато фронтовете, макар и планирани, никога не се реализират.
На снимката: катедралата отвън /източник: Shutterstock/;
През 1300 г. на катедралата е придадена форма на латински кръст, а през 14-ти и 15-ти век корабите били намалени до три. В работата по декорирането й участие взема и Якопо дела Керсия, скулптор на Фонте Гая (Фонтана Гая) в Сиена. В края на 15 век интериорът също е завършен, украсен със скъпоценни картини по времето на контрареформацията. Вътре се намира и параклисът Tempietto, създаден от местния скулптор Мартино Чивитали. Той е изграден да съхранява почитания Волто Санто – разпятие от кедрово дърво, за което се вярва, че е на-близо до истинския образ на Христос. Легенда разказва, че Никодим, ученик на Исус, направил разпятието, вдъхновявайки се от мъртвия Христос, сам моделирал образа на статуята. С много по-голяма художествена стойност е гробницата на Илария дел Карето, жената на Паоло Гуиниджи.
В непосредствена близост до катедралата се издига камбанарията, завършена през 13-ти век и украсена с висящи арки, прозорци, които се отварят прогресивно, за да я освежат.
На снимката: интериорът на катедралата /източник: Shutterstock/;
Катедралата е в готически и романски стил. Полихромната мраморна фасада напомня на тази на катедралата в Пиза. Основните различия между тях са барелефите и репрезентациите, посветени на Св. Мартин, покровител на катедралата и града. Има и портик с три арки, където се казва, че поклонниците, пътуващи по протежението на Via Francigena, се занимавали с търговия с валута. Лука всъщност е важна дестинация за поклонници и точка по маршрута Via Francigena.
Скулптурната декорация вътре в портика е започната през 1233 г. Използван е розов, зелен и бял мрамор за великолепен ефект. Забележете подробностите. Някои казват, че историята зад смесицата от колони на фасадата произхожда от състезание, чрез което жителите на Лука искали да изберат най-красивото предложение. В крайна сметка обаче използвани били всички предложение и така бил постигнат този ефект.
Адрес: Piazza Antelminelli, 55100 Lucca LU, Italy;
Резервирайте своя престой в Лука тук: