Камбанарията на площад Сан Марко е една от най-разпознаваемите сгради във Венеция. Първата кула, издигната на това място датира от 9 век, по време на управлението на Пиетро Трибуно, и вероятно е служила като наблюдателница или маяк. Докато е служела като маяк, кулата е посрещнала много исторически значими личности. Именно там през 160г. Галилео Галилей демонстрира пред дожа прословутия си телескоп. Гьоте също е едно от лицата, изкачили се до сводестите прозорци на камбанарията, за да се полюбува оттам на Адриатика. Според исторически източници Фридрих Трети, император на Свещената Римска Империя, се изкачил с коня си до самия й връх.
През годините камбанарията претърпява сериозни поражения като сегашният си вид придобива през 1513г., когато е реставрирана след силно земетресение. Кулата е висока близо 100м. Конструкцията й е проста. По-голямата част от нея представлява квадратна тухлена зидария, широка 12 метра от всяка страна и висока 50 метра. Над нея се намира камбанарията, изработена от мрамор от Бартоломео Бон. Камбанарията се оглавява от друга тухлена секция, която е декорирана с образи на крилати лъвове, символ на града и богинята на справедливостта, репрезентация на Венеция. Върхът й представлява пирамидален шпиц, който поддържа златен ветропоказател във формата на архангел Гавраил. Статуята на архангел Гавраил е висока три метра и има крила, които се въртят при полъх на вятър. Венецианците вярват, че когато статуята е обърната към базиликата Сан Марко, се очаква наводнение.
През вековете кулата претърпява изменения, но за съжаление никое от тях не засяга основите й, които са дълбоки едва 20 метра. Изложена на вятър, разяждане от солената вода и дори удряна от светкавици, устоите й отслабват. Една сутрин през месец юли 1902г. венецианци се събуждат без своята кула. Още същата вечер местният парламент взема решение тя да бъде построена отново и то във вид, максимално близък до този, който е имала преди срутването. Кулата, която виждаме днес всъщност е издигната през 20 век. Строежът отнема десетилетие и приключва на 25 април 1912г. Камбанарията имала 5 камбани, всяка от които е изпълнявала строго определена функция. Едната била, за да отбележи началото и края на работния ден, друга е указвала времето за обяд, друга – заседанията на магистратите, четвърта е биела, когато се състояли срещите на Сената, а една от камбаните е отбелязвала предстоящи екзекуции. От тези камбани, всяка със своя име, е съхранена само най-голямата Марангона. Другите са унищожени при срутването.
На снимката: гледка от камбанарията /източник: Shutterstock/;
Снимки от Венеция може да разгледате в нашата Галерия.
Резервирайте своя престой във Венеция тук:
Нашите предложения на хотели може да откриете в специалната ни секция “Места за настаняване”, където сме споделили наши лични впечатления.