Бачковски манастир "Успение Богородично"

Бачковският манастир “Успение Богодорично” е вторият по големина и по значение манастир в България. Разположен е по поречието на Чепеларска река, до с.Бачково, на 10 км. от Асеновград.

Манастирският комплекс се разпростира на площ от около 8000 кв.м и се издига на 440 м н.в. Състои се от два двора и четири църкви. Манастирът има и 13 параклиса, 8 от които са в Асеновград и неговите околности и 5 край манастира и пътя за Асеновград.

DSC03285

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин.  Дълго време се е развивал като център на грузинското монашество. В този си вид манастирът се запазва до 12 век. Тогава е създадена Петрицонската книжовна школа. Името на школата се свързвало с намиращата се в близост крепост Петрич. Посредством тази школа били осъществявани връзките между средновековна Грузия и Византия.

През следващия 13 век властта над Бачковския манастир се сменя на няколко пъти, като той попада ту в пределите на Византия, ту в тези на България при владетелите Иванко, Калоян, деспот Алексий Слав, Иван Асен II и Константин Тих. През 1344г.  манастирът е предаден на българския цар Иван-Александър от императрицата на Византия Анна Савойска. Тя отстъпва манастира срещу думата на българския цар, че ще й окаже помощ в борбата срещу Йоан Кантакузин – съветник на покойния й съпруг и член на Регентския съвет на сина й. Конфликтът между двата ескалира до гражданска война.

DSC03300

Под покровителството на цар Иван-Александър Бачковският манастир процъфтява. В продължение на 20 години културният живот е него бележи значителен подем благодарение на щедрите дарения на българския владетел. По негово време са зазидани отворените аркади в горния и в долния етаж на манастирската костница. Той поръчва стенописите в новообразуваните ниши: внушителния портрет на самия цар Иван-Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а в долния етаж – на по-старите ктитори-грузинци. По същото време вероятно е изградена църквата “Св. архангели”, която по данни от извършените археологически проучвания е строена преди XIII век. Храмовата икона “Събор на архангелите” е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век. Манастирът остава в български ръце до падането на България под османско владичество. Патриарх Евтимий е заточен там след превземането на Търновското царство. Мощите му остават в манастира до 19 век.

В края на 16 и началото на 17в. започва период на обновяване на манастира. Тогава е изградено южното крило и главната манастирска църква “Света Богородица”. Със средствата на братя Чолакови през 30-те и 40-те години на 19в. започва ново разширение на манастира, като са построени сградите в южния двор и църквата “Свети Никола”, чиито стенописи са дело на видния български живописец Захари Зограф.

DSC03266 DSC03286

През 16 и 17в. в Бачковския манастир били създадени редица произведения на изкуството. Сред тях се отличават сребърен обков на Евангелие от 1556г., обков на Евангелие от 1636г., Дискос от 1674г., сребърна дарохранителница от 1637 година. Към богатата колекция от изящни метални предмети принадлежат Чаша за Водосвет от 1735г., дарохранителница украсена с емайл, обков за иконата “Св. Богоридица” от 18в., множество наръкавници, палици и други атрибути на тържествените одежди, украсени с шевици от сърма.

През 19в. Бачковският манастир се явява най-важният духовен център в областта, а от 1894г. минава и под ведомството на българската Екзархия. Tук са погребани Екзарх Стефан, първият признат представител на възстановената самостойна Българска православна църква и патриарх Кирил – първият български патриарх след св. Евтимий Търновски.

DSC03275 DSC03278

Главната манастирска църква е „Успение на Пресвета Богородица”. Тя е построен през 1604г. Иконостасът в църквата датиращ от началото на 17в., е един от най-старите, правени в България. Църквата е изографисана през 1643г., но през 1850 г. стенописите в долната част на храма са подновени от Моско Одринчанин и така са закрити по-старите рисунки от средата на 17в. Обновяването е извършено със средства, предоставени от заможните търговци Георги и сина му Константин, чиито портрети са изобразени в ляво на вътрешната централна врата. Останалите пространства са покрити с изображения на мъченическата кончина на раннохристиянски мъченици и образи на светци. Някои от ореолите са с релефна украса – позлатени рози. Образът на Христос е представен на купола.

DSC03282 DSC03279

В манастирския храм се пази икона на Богородица Умиление, считана за чудодейна. Тя е подарена на манастира през 1311г. от двама грузински пътешественици – Атанасий и Окрапир. Има и легенда, че иконата сама е “прелетяла” от един грузински манастир и е “кацнала” в местността “Клувията”. От там монасите я занесли в манастира и я поставили при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Всяка година на втория ден на Великден те я “отвеждат” до старото й място и отслужват молебен.

Манастирът е обявен за национален паметник на културата.

Повече снимки от Бачковския манастир може да видите в нашата Галерия: