Бретан е регион в Западна Франция. Граничи с Атлантическия океан на север, запад и юг, и с регионите Долна Нормандия и Пеи дьо ла Лоар на изток. Заема площ от 35 хил.кв.м. и има население от около 3 мил. души. Столица и най-голям град на региона е Рен.
Бретан с право може да се нарече „краят на земята“, тъй като по-голямата му част е в Атлантическия океан. В цифри – това са около 220 км суша, вдадена в океана. Най-западната, т.е. най-вдадената в океана част от полуострова е департамента /областта/ Finistеre. Името произхожда от латинското „Finis Terrеа“ и означава буквално „край на земята“. Интересното е, че бретонците на своя език наричат Finistеre „Penn ar Bed“, което се превежда като „Начало на света“. Е, край-начало, очевидно е, че и на двата езика значението е подобно.
На снимката: Ван /източник: Shutterstock/;
Заливана от вълни и брулена от ветрове, спиращата дъха брегова линия на Бретан се простира на повече от 1 100 км. – свят на скалисти полуострови и носове, обвити в мъгла, малки пристанища и тайни заливи. Нейната сила е в градовете крепости като Сен Мало и Витре, а богатството й – в пристанищата, които подслоняват риболовната флотилия. Драматизмът й е в извисяващите се стръмни скали на Финистер и във фантастичните скални образования на Брега на розовия гранит.
В Бретан морето е сила, към която човек трябва да подхожда с уважение. Климатът е мек, заливите скътани, а плажовете – великолепни. Всичко това спомага за утвърждаването на Бретан като предпочитано място за семейна ваканция. Природата тук е вдъхновила множество художници, сред които Моне, Пикасо, Търнър, но най-вече – Гоген. Смята се, че именно тук се намира и тайното убежище на крал Артур.
На снимката: Сен Мало /източник: Shutterstock/;
Бреговата линия на Бретан е може би най-разчупената и най-живописната по западното френско крайбрежие – скали, леки фиорди, широки и плитки заливи. При нас на Черно море те са незабележими, от порядъка на сантиметри. А по света, казват, приливите и отливите са по 2-3-5 – по няколко метра. Особено в плитките заливи – водата се отдръпва не с десетки, а може би стотици метри навътре. Докъдето поглед стига, се вижда само кал и мокър пясък.
На снимката: Нант, Машините на острова /източник: Shutterstock/;
След от миналото могат да бъдат открити навсякъде в Бретан – готически катедрали, средновековни замъци, ренесансови имения, масивни гранитни фермерски къщи. Независима от Франция до 16 век, тази провинция е запазила местните традиции. Дори бретанският език е все още виж сред по-възрастните жители. Посетители могат да вкусят от бретанската култура по време на някой от многобройните летни фестивали. Ключът към характера и традициите на Бретан е влиянието на келтите. Келтските колонизатори на Бретан били друиди, поклонници на природата, чиито вярвания обхващали свят на митични създание и магии. Поради различните влияния тук се развива многолика култура. Бретонският език, който се говори днес няма нищо общо с френския, но е тясно свързан с галския, уелския и корнуолския.
На снимката: Рошфор-ен-Тер;
На снимката: Динан;
Въпреки изключително неблагоприятните условия срещу значително превъзхождащите ги врагове, Бретан успява да запази своята независимост до 16 век. Едва след смъртта на Ан – страховитата херцогиня на Бретан, френският крал Франсоа I успява да завладее тези земи. Тогава провинцията става официално френска, а бретанските език и култура биват потиснати.
