В близост до Арл можете да разгледате един от най-големите ранно-християнски акрополи – “Alyscamps”, което в превод означава “Елисейски полета”. Той е толкова впечатляващ, че самият Данте го цитира в своя “Ад”. Алеята му от каменни саркофази е обезсмъртена както от Ван Гог, така и от Гоген. Некрополът е бил толкова на почит, че мъртвите са били довеждани тук от далечни места.
Римските градове традиционно забранявали погребения в рамките на града. Поради това било обичайно покрай пътищата в близост до градовете да бъдат издигани гробници и мавзолеи. Известен пример за това е Виа Апия в близост до Рим. “Alyscamps” служи като основно гробище на Арл в продължение на 1 500 г. Това е бил последният сегмент от Пътят на Аврелий, водещ до портите на града. Използван е като гробище за заможни граждани, чиито паметници варира от прости саркофази до пищни надгробни плочи.
“Alyscamps” продължава да се използва като гробище дори след като жителите на Арл биват покръстени през 4 век. Тук е погребан Свети Генезий, римски държавен служител обезглавен през 303 г. поради отказа си да се изпълнява заповеди, свързани с преследване на християните. Свети Трофим, вероятно първият епископ на град Арл, е бил погребан там скоро след това. Твърди се, че самият Христос присъства на церемонията, оставяйки отпечатъка на коляното си върху капака на саркофага.
Към 4 век броят на гробниците вече наброявал няколко хиляди, което налагало саркофазите да бъдат полагани дълбоко в земята. Желаещите да погребат там близките си били толкова много, че лодкарите, които транспортирали телата по река Рона, правели значителна печалба. През 10 век славата на гробището става толкова голяма, че даже героите от битката при Ронсевил – Роланд и Оливие – са положени в него. “Alyscamps” продължава да се използва и през Средновековието, въпреки че преместването на на реликви Свети Трофим в катедралата през 1152г. намалява неговия престиж. През Възраждането некрополът бива систематично плячкосван от общински съветници, даващи саркофази като подаръци на важни личности, които използвали погребалните камъни като строителен материал. Освен това бива допълнително повреден от появата на железницата и канал през 19-ти век, преминаващи през него.
Адрес: Avenue des Alyscamps, 13200 Arles;