Сен Реми е тясно свързан с Винсент Ван Гог. През 1888г. той рисува тук 150 от своите картини. Тук се намират църквата и параклисът Сен Пол дьо Мазол /St.-Paul-de-Mausole/. Художникът доброволно постъпва в Сен Пол след като отрязва ухото си и остава там от май 1889г. до май 1890г. Тази една година се оказва най-екзалтирания и плодотворен период за него. Именно тогава той Ван Гог създава едни от най-прочутите си творби – “Звездна нощ”, “Житно поле с кипариси”, “Маслинова горичка” и “Жълто небе с ярко слънце”, всички от тях нарисувано покрай пътя, който води до комплекса.
През 1888 г. Ван Гог, тогава все още непознат и неразбиран, напуска Париж и се насочва към Прованс. Художникът твори в Арл и в Сен Реми дьо Прованс.
В Арл
Първоначалната идея на Ван Гог е да продължи към Марсилия. На път към Марсилия, той спира в Арл. Постепенно светлината на юга го пленява и въпреки първоначалните си планове, той решава да удължи престоя си тук, впускайки се с голям хъс в работа. Това е най-плодотворният му период. По време на него той рисува най-известните си картини. Макар че изпраща многобройни картини на брат си в Париж, мястото за съхранение на картини в неговата стая скоро също свършва. През май наема дясното крило с четири допълнителни помещения на така наречената „Жълта къща“ – заради цвета, с който я боядисва отвън. Липсват му пари за мебели и така помещенията остават до септември като складове за картини.
Ван Гог често пътува в околностите на Арл, убеждавайки местните да позират за картините му. Така се раждат шедьоври като „Зуавът“, „Арлезианката: Мадам Жино“ и „Пощальонът Рулен“. През август рисува серията слънчогледи, които чрез аукционите в края на двадесети век влизат в историята.
С пари от наследство на чичо си Винсент през септември успява да мебелира къщата си. Така на преден план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците – „Ателие на Юга“. Откликът сред приятелите му в Париж обаче е слаб и това го хвърля в депресия. Единствен Гоген, който отново е без средства в Понт-Авен, се съгласява след доста мотаене и то ако някой му поеме пътните разноски.
Картините на ван Гог от септември са различни: появяват се в страховито действащи цветове нощни изгледи от терасата на кафенето на площада в Арл и „Звездна нощ над Рона“.
В „Жълтата къща” ван Гог трескаво се подготвя за пристигането на Гоген. Боядисва отново предвидената за него стая и закача картините си със слънчогледи, за да създаде хармонична атмосфера. Съвесем скоро става ясно, че двамата имат различни виждания както по отношение на изкуството, така и по отношение на живота. Времето, което прекарват заедно е изпълнени със спорове и горчилка.
Разривът настъпва на 23 декември, когато след яростен нощен спор Гоген излиза от къщата със заплахата да напусне следващия ден Арл. Ван Гог го проследява. Много по-късно Гоген ще твърди, че ван Гог го е заплашвал с бръснач, но на следващия ден с нито дума не споменава това произшествие. Ван Гог се прибира и в пристъп на автоагресия реже (вероятно не голямо парче) от ухото си. Тоталното отстраняване на ушната мида, тиражирано в по-старата литература, е малко вероятно, тъй като този богато кръвоснабден участък на главата би предизвикал в такъв случай загуба на кръв, която неминуемо би довела до смърт. Парчето, вероятно от долната част на ухото, той занася на Рашел – проститутка, при която ходи редовно в местния бордей. Тя уведомява полицията, която намира ван Гог кървящ и в безсъзнание в леглото му.
Ван Гог е подложен на лечение и състоянието му видимо се подобрявало. Скоро обаче той е принуден на напусне Арл. Поводът да напусне Арл е петиция от местни граждани до кмета на града, в която се настоява той да бъде интерниран заради случилото се през декември, както и за „потайното“ му държание в болницата. Макар че приятелите му са на негова страна, той напуска дълбоко унизен и по препоръка на лекаря си се установява в наблизо намиращия се приют за душевно болни Сен-пол-дьо-Музол в Сен-Реми-дьо-Прованс.
В Сен Реми
Малкото селище Сен Реми е на няколко километра от Арл, на половината път до Авиньон. В манастир от XII век е установена клиника, в която се лекуват според тогавашните разбирания душевно болни. Когато ван Гог се нанася като пациент на 8 май 1889 г., д-р Пейрон диагностицира още при първия си преглед остра форма на епилепсия.
Ван Гог си устройва в една от стаите ателие и рисува градината във вътрешния двор на клиниката през прозореца. Тези му занимания видимо подобряват състоянието му. В началото с придружител на ван Гог е разрешено да напуска клиниката, за да рисува красивия пейзаж в околностите. През това време създава картини с поля в наситени жълти цветове, маслинени дървета, ириси и кипариси. Прекъсван единствено от слаби пристъпи и частична загуба на паметта, той работи неуморно при почти пълна липса на контакти с хора извън клиниката.
При фаза на тежко психично разстройство, той се нагълтва с разредител и с бои от тубите. Този припадък с ужасни халюцинации и последвалата тежка депресия правят за следващите шест седмици всякаква работа извън клиниката немислима. След като симптомите затихват, ван Гог се страхува от самотата при работа на открито и повече не напуска района на клиниката.
Д-р Анри Гасо анализира диагнозите на около 150 лекари през годините и стига до заключението, че през последните години от живота си ван Гог е страдал от епилепсия на темпоралния дял, ускорена от пиенето на абсент, при наличието на по-ранно лимбично увреждане.
Приятели препоръчват на ван Гог лекаря и ценител на изкуството д-р Пол Гаше в Овер-сюр-Оаз, в близост до Париж. Лекарят е съгласен да се грижи за ван Гог и през май 1890 г. той пътува за Овер-сюр-Оаз.
Последни месеци
Веднага след пристигането си ван Гог се залавя за работа с неподозирана интензивност и за 3 месеца рисува повече от 80 картини. Пристъпите му изчезват и д-р Гаше е убеден, че ще го излекува напълно.
Вечерта на 27 юли той се прибира и хазяите му забелязват, че очевидно страда от силни болки. Те викат д-р Гаше и още един лекар, които скоро установяват, че в гърдите на ван Гог е заседнал куршум, но който е невъзможно да отстранят. След като се погрижват за раната, лекарите ограничават усилията си в облекчаване на болките.
В ранните часове на 29 юли 1890 г. Винсент ван Гог умира с думите „Иска ми се да мога да умра така”. Погребват го в гробищата на Овер в присъствието на приятели и колеги. Ковчегът е отрупан с далии и обичните слънчогледи. Надгробното слово държи д-р Гаше, но плачът му става неудържим.
Адрес: Avenue Vincent van Gogh 13210 Saint-Rémy-de-Provence;