Герб на града
Местоположението на града спрямо останалите немски градове можете да видите тук.
Саарбрюкен с столица и най-голям град в провинция Саарланд Саарланд е предпоследната по големина провинция, носеща името на река Саар, която води началото си от планината Вож във Франция и тече на северозапад до вливането си в река Мозел.
През хилядолетната си история Саарбрюкен е преживял много обрати. През последните векове преди Христа областта е обитавана от древни келтски племена. Когато през 1 век след Христа Юлий Цезар превзема Галия, областта става част от Римската империя. В края на 5 век на власт идват франките. Най-старият документ, в който се споменава Саарбрюкен е акт за дарение , с който император Ото III предава замъка Саарбрюкен на епископите на Мец. Между 1381 и 1793 г. графовете на Насау-Сарбрюкенса са основните местни владетели. Чест обект на спор между по-силните си съседи, областта попада под френско господство през 16-и век и става част от Франция през 80-те години на 17-и век. Франция е принудена да освободи Саарланд през 1697 г., но между 1793 и 1815 г. отново придобива контрол над региона. След 1815 г. по-голямата част от областта е част от рейнската провинция на Прусия.
През 19-и век се разработват въглищните и железни ресурси на региона. През първата световна война фабриките и железниците в Саарбрюкен са бомбардирани. По силата на подписания през 1919г. Версайски мирен договор въгледобивните мини на Саарланд стават собственост на Франция за период от 15г. като компенсация за разрушаването на френските мини по време на войната. Договорът предвиждал и провеждане на референдум в края на 15 годишния период, който да определи бъдещия статус на областта. През 1935г. повече от 90% от електоратът гласува за обединение с Германия, докато само 0,8% подкрепят обединение с Франция. Останалата част от хората искали обединение с Германия, но не и докато нацистите били на власт. Така през 1935г. областта Саар става част от Германия, формирайки област под името Саарланд.
През Втората световна война областта е подложена на тежки бомбардировки и става част от окупираните от съюзническите войски територии в Германия. През 1946 г. областта придобива статут на отделна зона. В края на 40-те и началото на 50-те години на 20-и век французите се опитват да направят Саарланд отделна държава. През 1955 г. областта поисква ранно присъединяване към Германия и на 1 януари 1957 Саарланд става част от Федерална република Германия.
Саарбрюкен понася тежко упадъка на традиционната въгледобивна и стоманена индустрия, но остава оживен регионален център. Днес Саарбрюкен е град с богат културен афиш, красива барокова архитектура и френски чар. Градският център на десния бряг на реката е доста съвременен, докато сградите на левия бряг са наследство от времето на принцовете Насау, които разхубавяват столицата в бароков стил. На висок терен над реката се издига замък, построен през 17 век. Дълго време този замък пустеел. Сега обаче, след продължила 15 години реставрация, замъкът отново заема важно място в живота на града, приютявайки месното управление.
От замъка се разкрива прекрасна гледка към града, чийто облик и до днес е белязан от делото на майстора строител Щенгел. Църквата Лудвигскирхе е короната на неговото творчество и е считана за перлата на бароковия град. Други значими забележителности са неоготическата сграда на кметството, Дирекцията на мините, построена от архитектите Валтер Гропиус и Хайно Шмиден, както и построената от Щенгел църква Св. Йохан, която има званието „базилика минор“.
Площадът около църквата Свети Йохан е сърцето на градски живот. Тук ще откриете множество магазини, заведения и живописни улици. В центъра на пешеходната зона се издига поредното творение на Щенгел – фонтанът Марктбрунен. Недалеч се намира готическата църква “Свети Арнуал”, построена през 13 век. Навсякъде има уютни бирарии, където можете да опитате от местните специалитети, повлияни от френската кухня.
Автентична представа за индустриалната история дава намиращата се наблизо мина Фьолклингер Хюте, която е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО и е един от централните обекти по Европейския маршрут на индустриалното наследство. Любителите на изкуството също няма да останат разочаровани. В Модерната галерия на музея ги очакват творби на Роден, Матис, Либерман, Пикасо, Ернст Кирхнер, Файнингер и прочутото „Синьо конче“ на Франц Марк. Театър и балет се играят както в залите на градския театър, така и на по-малки сцени. През юни германско-френският фестивал „Perspectives“ представя нови форми на съвременния театър, както и танцово и цирково изкуство, френски шансони – всичко на най-високо ниво. Музикалният фестивал Саар, в сътрудничество с регионите Саарланд, Райнланд-Пфалц, Лотарингия и Люксембург, провеждат биенале, което се посвещава на музикалната култура на някоя европейска страна. От юни до август на открита сцена в замъка се редуват музикални събития с международно участие – фолк, рок, блус и джаз, както и програмата на „Култура за деца“ с театър, музика, клоунада, пантомима.
Саарбрюкен не е само средище на архитектура, култура и мащабни фестивали, но е и много зелен град, който предлага редица възможности за приятно прекарване на открито. Например в прекрасния парк на замъка, в Германско-френската градина или на брега на река Саар – навсякъде ще видите хора, които спокойно се разхождат, други, които прекарват приятно време в бирариите и някои, които са просто почитатели на слънцето. Ако имате желание да посетите един наистина спокоен град, Саарбрюкен е точното място за вас.