Замъкът Сфорцеско е построен през 15 век от Франческо Сфорца, дук на Милано. Той е издигнат на мястото на по-стара крепост, построена век по-рано от Галеацо Висконти. Висконти стори крепостта не толкова за зашита на града, а за собствена защита от брат си Барнабе, с който делят управлението на Милано. През следващите години неговите наследници обогатяват и разширяват замъка, добавят кули, подсилват стените. Въпреки усилията обаче, той е разрушен през 1477г. от съществувалата за кратко Амброзианска Република. Амброзианската Република поверила на Франческо Сфорца командването на войската срещу Венеция, с която била във война. Франческо Сфорца бил съпруг на единствената дъщеря на последния мъжки наследник от фамилията Висконти – Филипо Мария. Въпреки договорката си с републиканците. Сфорца сключил такава и с венецианците и в крайна сметка се завърнал в Милано победоносно, провъзгласявайки се за херцог. Той превърнал замъка Сфорцеско в своя резиденция и бързо го възстановил. По негово нареждане бiла построена внушителна централна кула, известна като кулата Филарете. Неговите наследници допринесли за укрепването на замъка. За декорацията му Лудовико Сфорца ангажирал двама от най-великите артисти на онова време – Леонардо да Винчи и Донато Браманте. През 1499г. Лудовико бил принуден да напусне Милано и да отстъпи пред войските на френския крал Луи Дванадесети. Следват години, в които собствениците на замъка често се сменят – френски, испански, австрийски, ставайки обект на вандалски разрушения. Замъкът остава и без прословутата си централна кула, която била разрушена в резултат на експлозия, причинена от светкавица. По това време кулата е била използвана като склад за амуниции. Последният от династията Сфорца – Франческо II, се опитал да възвърне някогашния блясък на замъка, но разкошът, който той създал не продължил дълго и крепостта загубила значението си след неговата смърт.
На снимката: част от замъка /източник: Shutterstock/;
След обединението на Италия, Сфорцеско било в толкова лошо състояние, че градската управа възнамерявала да го разруши. Той е спасен от архитектът Лука Вертрами, който предлага да го реставрира и да направи зали, в които да се поместят няколко културни институции. Той възстановява кулите Рочета и Боа, но Филарете никога не е издигната наново. През 1905г. замъкът отваря врати за посещения. Днес в него се помещават музеи и галерии, както и градската библиотека.