15 забележителности във Флоренция, които не трябва да пропускате

Чудите се какво е общото между Микеланджело, Данте Алигиери, Сандро Ботичели, Леонардо да Винчи и редица други велики умове? Отговорът е лесен – Флоренция. Културното и историческото наследство на Флоренция е причина градът да бъде определян като люлката на западноевропейския ренесанс. Във Флоренция се създават ренесансовият и неокласическият стил в архитектурата, които коренно променят облика на градове като Париж, Лондон и Рим.

По-долу може да видите 15 причини да посетите Флоренция.

1. Катедралата Санта Мария дел Фиоре

Катедралата Санта Мария дел Фиоре е главната катедрала на Флоренция. Известна е още като Дуомото на Флоренция. Катедралата е построена на мястото на църквата Санта Рапарата, която била прекалено малка за увеличаващото се население на града. Проектирана е от Арнолфо ди Камбио – архитектът, който проектира също църквата Санта Кроче и Палацо Векио. Санта Мария дел Фиоре е трикорабна църква с форма на латински кръст. Строителството й започва през 1294г. с полагането на първия камък от първият папски нунций, някога изпратен във Флоренция – кардинал Валериана. След смъртта на Камбио през 1302г. то се забавило цели 40 години, когато Гилдията на търговците с вълна не решила да финансира проекта. Наблюдаването на работата било възложено на Джото. Той продължил замисъла на Камбио. Най-голямото му постижение било започването на Камбанарията. Смъртта на Джото да пореден път забавила строителството, а за лош късмет скоро градът бил покосен от Черната Смърт. През следващите години проектът бил поеман от различни архитекти. Окончателно катедралата била завършена през 1436г., когато на 25 март е тържествено осветена от папа Южени Четвърти.

DSC02259

Красивата мраморна облицовка е добавена доста по късно – между 1871г. и 1887г. Дело е на един относително неизвестен архитект – Емилио де Фабрис. Неговият спорен проект е избран след като 91 други са отхвърлени. За фасадата е използван мрамор от Карара, Сиена, Прато и други места. Мраморните ленти хармонично се съчетават с тези на Баптистерията и Камбанарията. Цялата фасада е посветена на Божията майка. Големите бронзови порти на главния портал датират от началото на 20 век. Над централната порта е поставена фигурата на Девата, държаща цветен скиптър. Под нея е изобразен Исус, възцарен между майка си и Свети Йоан Кръстител. На върха на фасадата има поредица от ниши с дванадесетте апостоли, сред които е Девата с Младенеца. Между розетовия прозорец и тимпаната има галерия с бюстове на големи флорентински художници.

Безспорно най-впечатляващата част от катедралата е нейният купол, който при завършването й през 1436г. е бил най-високият в света. Проектирането на купола на катедралата и неговото построяване са два коренно различни неща. Първите куполи през Средновековието са строени с дървено скеле, което поддържа каменната структура докато стегне хоросанът. Скелето за купола на флорентинската катедрала обаче би погълнало всичкия дървен материал на Тоскана. Средновековните зидари също нямали необходимия опит за изграждането на купол с такива размери.

DSC02373 DSC02426

Обявява се конкурс за решаването на проблема за построяването на купола на Санта Мария дел Фиоре. Победител е Филипо Брунелески, който използва при изграждането му идеята от Пантеона в Рим. Куполът е изграден от две полусфери – олекотена, външна, с дебелина около 1 метър, и много по-стабилна вътрешна структура с дебелина около 4 метра. При подредбата на тухлите на купола пък е използвана революционна за времето си техника – шевронна подредба или рибена кост. Образуваните по този начин пръстени се оказват изключително здрави. 

Куполът е не по-малко впечатляващ, погледнат отдопу. Изрисуван е от Джорджо Вазари и негов ученик. Фреските, пресъздаващи Страшния съд, са едни от най-впечатляващите фрески, създавани по време на Ренесанса.

2. Баптистерията Сан Джовани

Баптистерията Сан Джовани е една от най-важните религиозни сгради на Флоренция, посветена на неговия покровител, Йоан Кръстител, чийто празник се празнува на 24 юни. Великолепието на пищността на украсата на Баптистерията никак не е случайна. Тя е поръчана и заплатена от Гилдията на търговците – най-влиятелната гилдия във Флоренция. Именно тази гилдия отговаряла за поддръжката на Баптистерията. Значимостта на Баптистерията за флорентинци личи от великолепните произведения на изкуството, които са част от нея. Сред тях силно се отличават трите двойки бронзови врати.

DSC02526

DSC02296

Най-стари са южните порти, проектирани от Андреа Пизано, скулптор от Пиза. Пизано изработва восъчният модел на вратите за три месеца. Тяхното отливане е поверено на венецианеца Леонардо д’Аванцо. Цели шест години са необходими за изработването им. През 1336г. са монтирани на главния вход, гледащ към Катедралата. През 1452г. са махнати от там и сложени на днешното си място, за да отстъпят място на проектираните от Лиренцо Гиберти източни порти. Портите на Пизано се състоят от 28 панела. 20 от тези панели, горните двайсет, изобразяват епизоди от живота на Св.Йоан Кръстител, покровителят на Флоренция и светецът, на който е посветена Баптистерията /на италиански Йоан е Джовани/. Долните осем релефи представят ‘Смирение” и “Кардиналните и божиите добродетели”. Синът на Лоренцо Гиберти – Виторио, изработва бронзовите рамки на вратите, когато са преместени през 1452г.

В началото на XV в. Гилдията на търговците на вълна обявява публично състезание за проектиране на северните порти на Баптистерията. В конкурса участвали много известни творци, сред които Лоренцо Гиберти и Филипо Брунелески.  В крайна сметка за победител бива обявен Гиберти, който посвещава по-голямата част от времето си през следващите 20 година на северните порти. Горните 20 релефи изобразяват сцени от Новия завет, а осемте по-долу – “Четиримата евангелисти” и “Четиримата отци на църквата”.

DSC02464

Гилдията на търговците на вълна толкова харесали работата на Гиберти, че му възложили още една двойка врати – източните порти. Източните порти се превръщат в шедьовъра на Гиберти и едно от ненадминатите произведения на флорентинския Ренесанс. Микеланджело дава на портите прозвището “Портите на Рая” – име, с което те са известни и до днес. Портите се състоят от 10 правоъгълни панела в два реда. Те изобразяват сцени от Стария Завет от ляво на дясно и отгоре надолу. Във всеки панел Гиберти описва повече от една сцена, така че са изобразени повече от петдесет сцени. Навсякъде около рамката на вратите Гиберти добави 24 малки бронзови бюста на известни флорентинци, включително и неговия собствен автопортрет. Днешните врати на Баптистерията са копия. Оригиналите се съхраняват в Музея на Дуомото.

3. Галерия Уфици

Галерията Уфици е най-известният музей във Флоренция. Построен е между 1560г. и 1580г. по нареждане на Козимо Първи Медичи. Хергоцът искал да осъществи своето дългогодишно желание да събере на едно място целия административен апарат на Флорентинската държава, всички административни служби – т.нар.уфици. той възложил реализирането на проекта на Джорджо Вазари, ученик на Микеланджело. Сградата, която Вазари създава се състои от две внушителни крила с колони, обграждащи дълъг двор. Архитектът построява и таен коридор, който свързва Уфици с Палацо Векио намиращия се недалеч дворец Пити. Коридорът минава над река Арно и над магазините на Понте Векио и осигурява бърз достъп до канцелариите, както и път за бягство. Фасадата на двореца Уфици е украсена с ниши, в които са поставени фигурите на известни исторически личности.

 shutterstock_145023565

Историята на Уфици като галерия започва през 1581г., когато Франческо Медичи решава да изложи на втория му етаж богатата семейна колекция на Медичите, събирана в продължение на няколко века. Любимите на Франческо произведения на изкуството и бижута били съхранявани в създадената от Буонталенти осмоъгълна зала „Трибуна”. Тя е считана за сърцето на Уфици. Първоначално достъпът до галерията не бил постоянен, а само след молба на желаещите да я посетят. Обикновено заможните флорентински семейства изпращали в нея синовете се, за да се запознаят с произведенията на великите художници. Главно място в разходката заемала именно стаята „Трибуна”.

DSC00006 DSC00027

Колекцията продължава да се допълва дори след като Медичите губят своите влияние и власт. Последната представителка на могъщата фамилия завещала всичко на гражданите на Флоренция и забранила изнасянето на какво й да било извън града. Днес галерията има хиляди експонати, изложение в над 45 зали. Повечето от творбите в галерията са дело на местни художници като Ботичелил, Леонардо да Винчи, Джото, Микеланджело. Освен тях са представени велики майстори като Рубенс, Караваджо, Рафаело. Сред най-известните картини са „Раждането на Венера” на Ботичели, „Кръщаването на Христос” от да Винчи, тондото на Микеланджело, на което е изобразено светото семейство.

4. Палацо Векио

Палацо Векио е един от най-известните дворци във Флоренция. Разположен е на най-известния площад на Флоренция – Пиаца дела Синьория.  През 1299г. общината и жителите на Флоренция решили да построят дворец, достоен за нарастващото значението на града. Задачата била поверена на Арнолфо ди Камбио, архитектът на църквата Санта Кроче и на Дуомото. Строителството продължило 23г.с издигането на голяма камбана във впечатляващата камбанария. Тя трябвало да обявява важните публични срещи и да предупреждава при непосредствена опасност.

Външно видът на сградата не се е променил особено от 14 век. Дворецът представлява солидна тухлена постройка с два реда прозорци в готически стил, всеки от които с трилистна арка. Над тях има девет рисунки, изобразяващи гербовете на Флорентинската република. Най-впечатляващата част от екстериора на Палацо Векио е мраморният фриз над входната врата, който е поставен там през 1528г. Надписът „Исус Христо, цар на царете и господар на господарите” имал за цел да напомня, че Господ е единствения владетел. От двете му страни има позлатени лъвски статуи.

DSC02197

По-голямата част от вътрешната украса на двореца е създадена по време на управлението на Козимо I. Той възлага интериора на Джорджо Вазари, дворцов архитект на Медичите. Най-впечатляващата зала в двореца е „Залата на петстотинте”. Тя е построена през 1499г. и е трябвало да побере великия съвет на републиката, състоящ се точно от 500 души. На Вазари било възложено да декорира залата така, че да постави акцент върху силата и властта на херцога. Стенописите, които той създал, показвали сцени, изобразяващи победите на Козимо над Пиза и Сиена и създаването на Великото херцогство.

DSC00629 DSC00694

Профилът на Палацо Векио е коронясан от кулата на Арнолфо. Тя е една от най-внушителните средновековни кули, останали във Флоренция. Височината й е 95. Ако се осмелите, 416 стъпки ще ви отведат до самия връх на кулата, за да се насладите на спираща дъха гледка към Флоренция.

5. Галерия на Академията

Галерия на Академията е построена през 1784г. Посетителите й могат да разгледат забележителни картини на Сандро Ботичели, Паоло Учело, както и редица скулптури, сред които недовършени скулптури на Микеланджело. Безспорен обаче е фактът, че най-известният експонат в Галерията е друга творба на гениалния Микеланджело – Давид. През 1504 г., когато отново е във Флоренция, Микеланджело завършва най-известната си скулптура, Давид. Давид, изобразен в момента, в който решава да се бие с Голиат, е символ на флорентинската свобода. Комисия, включваща Леонардо да Винчи и Сандро Ботичели, взела решение скулптурата да бъде поставена пред Палацо Векио. Днес оригиналът може да бъде видян в “Галерията на академията” във Флоренция.

DSC02657

6. Базиликата Сан Лоренцо и гробниците на Медици

Гледайки недовършената фасада на базиликата Сан Лоренцо, човек трудно би повярвал, че именно тя някога е била катедралата на Флоренция. Според някои тя е най-старата базилика в града, основана през 393г.  Базиликата функционира като “дуомо” близо 300 г., когато тази функция е иззета от Санта Рапарата.

DSC02583

Сан Лоренцо обаче била скъпа за могъщата фамилия Медичи. По нареждане на Козимо Медици Сан Лоренцо е преустановена в базилика от Филипо Брунелески. Друг талант от времето на Ренесанса  – Микеланджело, изработва няколко проекта за завършването на фасадата. Те така и не биват осъществени, но могат да бъдат видяни в къщата на Микеланджело – каса Буонароти.

DSC02556

Дело на Микеланджело е и Новата Сакристия, където се намира Капела Медичи, параклисът на Медичите, където са погребани много изтъкнати членове на фамилията.

DSC02571 DSC02576

7. Църквата Санта Кроче

Църквата Санта Кроче, известна още като Базиликата „Светият кръст”, е главната францисканска църква на Флоренция и най-голямата такава църква в света. Строителството й започва през1294г. под ръководството на Арнолфо ди Камбио. Средствата за проекта са осигурени от най-заможните семейства във Флоренция. Църквата е завършена през 1385г. Осветена е от папа Южени Четвърти през 1442г. През следващите десетилетия църквата претърпяла различни щети в резултат на природни бедствия и военни нападения. Херцог Козимо Първи Медичи възлага на Джорджо Вазари да я възстанови.

DSC00432

През годините били правени няколко опити да обогатяване на грубата каменна фасада. Семейство Кваратези предложило да финансира изграждането на нова фасада, но при условие, че емблемата на семейството бъде поставена на нея. Това не се харесало на францисканците и те отказали. Няколко столетия единствените декорации по предната част на църквата били бронзова фигура на Св.Лудовико ди Толосо и символ на Христос над розетката. Едва през 1857г. архитектът Николо Матас създал настоящата готическа фасада, покрита с бял, зелен и розов мрамор от Карара. На сградата Матас поставя „Звездата на Давид”, символ на юдеизма, което се обяснява с факта, че самият архитект е евреин. Люнетите на трите портала изобразяват „Намирането на Кръста”, „Издигането на Кръста” и ”Видението на Константин”.

DSC00457 DSC00485

По интериора на базиликата са работели много знаменити артисти – мозайки и скулптури на Донатело, фрески на Джото. В църквата са погребани около 300 изявени флорентинци. Сред тях се открояват имената на Макиавели и Макеланджело. Има и символичен гроб на Данте Алигиери, но неговият саркофаг е празен. След като е изгонен от Флоренция по политически причини, той прекарва последните дни от живота си в Равена, където е погребан. Равена отказва всякакви искания относно предаване на останките му. Мощите на Галилео Галилей също са положени в Санта Кроче. Тъй като е съден от Инквизицията, той получава християнско погребение цели 95г. след смъртта си.

8. Палацо Пити и градините Боболи

Палацо Пити е най-големият флорентински дворец. Построен е в края на 15 век от банкера Лука Пити, но малко след това е закупен от семейство Медичи и превърнат в тяхна главна резиденция. Скоро след покупката на двореца Пити, семейство Медичи започнали неговото преустройство и разширяване. Била закупена земя от хълма Боболи, намиращ се близо до двореца. На тази земя се предвиждало изграждането на парк и градини. Проектът бил възложен на Николо Триболо, но той починал малко след това. Градините Боболи били създадени от Бартоломео Аманати. През следващите години, по време на управлението на Медичите и дошлото след тях семейство Лорен, градините били обогатявани и допълвани с поляни, фонтани, цветя, изкуствени пещери и дори амфитеатър.

DSC00245 DSC00269

Само година по-късно обаче те се преместили в Палацо Векио. По тяхно нареждане обаче архитектът Вазари построил таен коридор, свършващ галерията Уфици и Палацо Векио с двореца Пити. През годините дворецът е бил последователно собственост на фамилията Савой, на Бурбоните и дори Наполеон. За първи път публични посещения на част от двореца са разрешени от Леополд Лорейн. Той разрешава посещения в западното крило на двореца, където били някога апартаментите на Медичите. През 1834г. била отворена Палатинската галерия. В нея са изложени стотици ренесансови картини, събирани от Медичите и техните наследници. Сред тях се открояват „Мадоната на стола” и „Забулената дама” на Рафаело. Има и творби на Рубенс, Караваджо и много други.

DSC00325

Последният му собственик е италианският крал Виктор Емануил Втори, който го отваря за публични посещения. Днес двореца Пити помещава няколко музея – Музея на среброто, Музея на каретите, Музея на порцелана, Галерията на костюма.

9. Понте Векио

Посещението ви на Флоренция не би било пълно, ако не отделите време, за да се поразходите по моста Понте Векио. Мостът се издига на мястото, където река Арно е най-тясно, между двореца Пити и галерията Уфици. За първи път сведения за мост на това място са открити в документи от 996г. До 1218г. това е единственият мост над реката. В настоящия си вид на покрит мост с магазинчета от двете страни Понте Векио е построен през 1345г., след като предният е разрушен в резултат на поредното наводнение. Любопитен е фактът, че по време на Втората Световна Война Понте Векио е единственият мост, който германците не разрушават. За да преградят достъпа до него обаче, те разрушават сградите от двете му страни.

DSC00371

Над магазините преминава тайният коридор на Джорджо Вазари, построен от архитектът по искане на херцог Козимо Първи. Този коридор някога е свързвал двореца Пити с Палацо Векио. Днес е превърнат в картинна галерия. Първоначално магазинчетата са били обитавани от месари и продавачи на риба, но тъй като индустриалните им отпадъци причинявали неприятната миризма, през 1593г. те са прогонени. След тях там се нанасят бижутерите и златарите.

10. Църквата Санта Мария Новела

Църквата Санта Мария Новела е главната църква на доминиканския орден във Флоренция, издигната през 1246г. И фасадата, и интериорът й са забележителни. От вътре църквата е завършена още през 1360г. Отвън обаче остава наполовина недовършена чак до 1456г. Тогава тя бива довършена от архитекта Леон  Батисти Алберти.

DSC02834

Екстериорът  може да бъде описан с две думи – мащаб и баланс. Главната капела на „Санта Мария Новела“ първоначално е изписана в средата на ХІV век от Андреа Орканя. През 1357 т., в резултат на пожар, стенописите биват силно повредени, до стене, която не позволява тяхното възстановяване. През 1485г. патрон на капелата става банкерът Джовани Торнабуони, брат на майката на Лоренцо Медичи. Той наема Доменико Гирландайо, който изписва капелата с цикъл фрески от живота на Богородица и Свети Йоан Кръстител, покровител на донатора и на град Флоренция. Гирландайо работи по стенописите през 1485-1490 г., подпомогнат от творците от неговата художествена работилница, сред които са братята му Давид и Бенедето, зет му Себастиано Майнарди и вероятно, младият Микеланджело Буонароти. Работите в капелата продължават до март 1491 г., като по късно в нея са поставени и витражи със стъклописи, направени също по проект и рисунки на Доменико Гирландайо.

DSC01102 DSC02802

Цялостното оформление на капелата е завършено от олтар, включващ олтарната картина „Мадона в слава със светци“, и на обратната страна – картината „Възкресението на Христос“. Двете олтарни картини са заобиколени с дървени пана с изписани образи на светци, част от тях са изгубени, две пана са унищожени през Втората световна война, и до днес са запазени само четири от тях. В началото на ХІХ век олтарът е разчленен на отделни части, които са продадени на антикварния пазар.

11.  Пиацале Микеланджело

Пиацале Микеланджелo е голям, отчасти пешеходен площад, разположен отвъд река Арно, недалеч от центъра на Флоренция. От площада посетителите имат прекрасна гледка към града. Просторният площад е оформен през 1860 г. от Джузепе Поги, местен архитект, известен и със създаването на булевардите около центъра на Флоренция.

DSC02723

12. Палацо Медичи Рикарди

Палацо Медичи Рикарди е първият дворец Медичи, домът на Козимо Старейшината и Лоренцо Великолепни и работното място на художници от калибър Донатело, Микеланджело, Паоло Учело, Беноцо Гоцоли и Ботичели. През 1444 г. Козимо Старши, патриархът на семейство Медичи, възлага на Микелоцо дворец, който трябва да бъде построен на улица Ларга (сега чрез Кавур), близо до църквата на “Сан Лоренцо”: Дворецът е първата ренесансова сграда, издигната във Флоренция.

DSC02625

Формата на оригиналната сграда е почти кубична. Тя е с централен двор, от който през портал се предоставя достъп до градина, заобиколена от високи стени. Фасадата е изградена от дялан камък, който през Средновековието обикновено бил запазен за обществените сгради, в които заседава градската управа.

DSC02590 DSC02619

След преместването на Козимо Медичи в Палацо Векио през 1540 г., след като той става Велик херцог, дворецът продължава да бъде обитаван от някои членове на семейството до 1659 г., когато Фердинандо II го продава на маркизите Рикарди. По това време оформлението на двореца било разширено и значително променено. В двореца се отличава голямата зала, украсена със стенописите на Лука Джордано, която е един от най-значимите образци на бароковата архитектура във Флоренция, и новото входно стълбище, изградено от архитекта Фоджини. Барокови украси са добавени и в двора чрез добавяне на стари мрамори, принадлежащи към колекцията на Рикарди. Най-голямата забележителност на двореца е Параклис на влъхвите  със стенописи от Беноцо Гоцоли. Помещението е било използвано като личен параклис на Козимо Медичи Старши.

13. Параклисът Бранкачи

Параклисът Бранкачи има един от върховните шедьоври на ренесансовата живопис: стенописния цикъл на сцените от живота на св. Петър, рисувани в колаборация на Мазачо и Мазолино между 1425 и 1427 г.  Основни теми са житието на апостола и темата за първородния грях. Мазачо и Мазолино си разделят работата поравно. И двамата рисуват образите на Адам и Ева – Мазолино в „Грехопадение”, а Мазачо – в „Прогонването от Рая”. Докато фигурите на Мазолино са изящни, Мазачо придава на неговите доста по-реалистичен вид. Най-известната фреска на Мазолино „Възкресението на Тавита“ е точно срещу фреската на Мазачо „Чудото със шекела“. Фреските на Мазачо в капела Бранкачи са сред шедьоврите на Ренесансовата живопис. Художникът обръща специално внимание на разположението на прозорците в параклиса и разполага фигурите си така, че те да бъдат осветени по определен чаин. това им придава триизмерен вид чрез игра на светлосенките.

DSC00352

14.  Църквата Орсанмикеле

Един от най-уникалните архитектурни примери във Флоренция и чудесен източник на гражданска гордост на Флоренция, църквата и музеят на Орсанмикеле са задължителна спирка във всеки маршрут из Флоренция. Името на църквата идва от името на женски манастир от VІІІ век, който се е намирал на това място и се е наричал „San Michele in Orto“ („Сан-Микеле в градината“).

През 1240 г. на мястото възниква пазар, където в отворена лоджия с пиластри, за да пази от дъжд, се води търговия със зърно. В памет на църквата, намираща се на мястото преди това, на стената са поставени изображения на Архангел Михаил и Дева Мария. За второто се смятало, че притежава чудотворна сила.

DSC00754

След 1348 г., когато Флоренция е пометена от чума, преживелите епидемията даряват на църквата 350 000 флорина, което е повече от годишния бюджет на града и позволява църквата да поръча голям табернакъл от мрамор, изработен от Андреа Орканя. Тъй като търговията със зърно не се съчетава с прекрасния табернакъл, пазарът е преместен на друго място. Оттогава, партерния етаж на Орсанмикеле служи изключително за религиозни цели. Горните етажи продължават да служат за хранилище на зърно до началото на ХVІ век.

През ХІV век сградата става център на гилдиите в града. В следващите години тези гилдии пожертват много средства за създаване на скулптури на своите покровители и на други светци, които са разположени в 14 ниши на четирите външни стени на сградата. Гилдиите са достатъчно богати, за да наемат известни скулптури, които изпълняват поръчките – Нани ди Банко, Донатело, Лоренцо Гиберти и Андреа дел Верокио.

15. Каса Буонароти

Художник, скулптор, архитект и дори поет, Микеланджело Буонароти е смятан за един от най-видните представители на италианския Ренесанс. По времето, в което Микеланджело живее и твори, западният свят претърпява най-забележителния период на промяна след упадъка на Римската империя. Ренесансът вижда промени във всички аспекти на живота и културата, с драматични реформи, проникващи в света на религията, политиката и научните убеждения. Микеланджело е един от най-ревностните защитници на тази вълнуваща нова философия. Неговият безспорен талант се появяват още в ранните му творби като Пиета, която може да бъде видяна в базиликата “Свети Петър” във Ватикана и статуята на Давид, поръчана за град Флоренция. Неговите картини и фрески са до голяма степен заимствани от митологични и класически произведения. Микеланджело успява да съчетае високото си ниво на техническа компетентност и богатото си художествено въображение, за да произведе съвършената високо-ренесансова смес от естетическа хармония и анатомична точност в творбите си.

DSC00581 DSC00587

Домът на Микеланджело във Флоренция – каса Буонароти, е едновременно музей и паметник. Това е място з аотдаване на почит към величието на Микеланджело и в същото време помпозна барокова изложба на художествените колекции на семейството. Каса Буонароти е един от най-необикновените флорентински музеи. Тя предлага на първо място възможността да се възхитите на две известни мраморни релефни парчета, изваяни от Микеланджело в ранните му години: Мадона на стълбите и Битката на кентаврите. И двете са удивително сложни работи за тийнейджър. През това време Микеланджело става експерт в изобразяването на човешката форма, изучавайки анатомия. Той дори получава специално разрешение от католическата църква да изучава човешки трупове, въпреки че излагането на трупове се отразява негативно на здравословното му състояние. Друга известна творба е малкото “Разпятие’ от църквата “Санто Спирито” с Олтрарно.