Палацо Публико е една от най-известните забележителности на Сиена. Строителството му започва през 1297г. и само за няколко години е издигната една от най-елегантните сгради в града, забележителна със симбиозата, в която се намира със заобикалящите я сгради.
Веднага щом погледнете фасадата на двореца от Пиаца дел Кампо ще забележите различните периоди в строителството на двореца – първият етаж е изработен от камък, докато нагоре са използвани тухли. Фасадата на сградата е пример за италианска средновековна архитектура с готически елементи. Отличава се с типични за Сиена прозорци, наречени „трифор”, които се сътоят от три арки, поддържани от елегантни колони. Двете странични крила са добавени през 1660г. и са по-ниски от централната част на сградата. В центъра се отличава бяла монограма за Христос, а отстрани са поставени два каменни вълка. По средата на първия етаж е поставен герба на фамилията Медичи, изработен от мрамор. Той се намира там от 1557г., когато Козимо Медици, присъединява Сиена към своите владения. Макар по това време той да е дук на Флоренция, скоро бива провъзгласен за първия гранд дук на Тоскана. Покривът е увенчан с един ред бойници, без заострена лястовича опашка.
На снимката: Палацо Публико /източник: Shutterstock/;
Интериорът на Палацо Публико е достоен за сграда, предназначена да възвеличи силата на Република Сиена. Днес в неговите разкошни зали се помещава Градския музей (Museo Civic). Почти във всяка една от тях има прекрасни фрески, което било необичайно, тъй като били поръчани не от някоя църква или религиозна общност, а от управляващото тяло на града. В никакъв случай не трябва да пропуснете Sala del Mappamondo. В нея се намира стенопис, изрисуван през 1325г. от Симоне Мартини. Той изобразява Мадоната, държаща Младенеца, седнала на трон и заобиколена от светци и ангели.
На снимката: изглед към Палацо Публико от вътрешния му двор /източник: Shutterstock/;
Най-известни са стенописите на Амброджо Лоренцети в Залата на деветимата. Те представляват визуални трактати за доброто и лошото управление. Управниците на Сиена заръчват на Лоренцети да изобрази лошото управление като глад, насилие бедност, на което да противопостави доброто управление, изразяващо се в обработени земи, богатство, радост. Алегорията на доброто управление представлява композиция, състояща се от два центъра – ляв и десен, които са в диалог и са взаимно свързани. Главна фигура в левия център е фигурата на Справедливостта. Тя стои на трон и гледа нагоре. Над нея е изобразена Мъдростта, която държи везни, балансирани от Справедливостта. Фигурата на Съгласието стои в центъра на алегоричния комплекс. То държи нивелир, символизиращ равенството пред закона. В дясната част водеща е фигурата на владетеля. Той е съветван от шест женски фигури, които са олицетворение на шестте добродетелни принципа на доброто управление – Мир, Твърдост и Предпазливост, Великодушие, Въздържание и Справедливост. Последиците от Доброто управление Лоренцети показва отделно, на друга стена, където са изобразени проспериращи град и село. В алегорията на Лошото управление отново присъства фигурата на Справедливостта, но този път стъпкана и подчинена. В център стои Тиранията с рога на дявол и зъби на звяр.
Адрес: Piazza dell Campo;
Резервирайте своя престой в Сиена тук: