Повечето туристи посещават Сиена, за да видят емблематичния за града площад Пиаца дел Кампо, мислейки, че в града нещо по-впечатляващо от него. Те обаче грешат. Истинската гордост на Сиена е нейната катедрала – еднакво красива както отвън, така и отвътре.
Катедралата на Сиена е построена между 1215г. и 1263г. Интериорът и ектериорът й са изработени от редуващи се ивици бял и зеленикаво-черен мрамор, допълнени от малко червен. Бялото и черното са емблематични цветове за Сиена и комбинирането им е силно застъпено в архитектурния й облик. Цветовете етиомологично се свързват с тези на конете, издени от основателите на града – Синиус и Аскиус, синовете на Рем.
На снимката: изумителният интериор на катедралата /източник: Shutterstock/;
Всяка една от страните на катедралата има своята уникално. Най-впечатляваща е западната фасада, която играе ролята на вход към катедралата. Тя е построена на няколко етапа и е отличен пример за смесица между готическа, романска и класическа архитектура. Работата по долната част на фасадата започва през 1284г. под надзора на Джовани Пизано. Тя се гордее с трите си портала, над централния от които е поставено бронзово слънце. Порталите са придружени от масивни полукръгли арки и са увенчани с лунети и готически фронтони. Между порталите са конструирани колони в йонински стил. Те са богато декорирани с алегорични фигури и библейски сцени.
Джовани Пизано ръководи работата по катедралата само до 1296г. Тогава той неочаквано напуска Сиена и отива в Пиза поради несподеляне на творческите му виждания. Работата на Пизано по по-ниската част от фасадата била продължена от Камоно ди Кресентино, но със значителни изменения в първоначалния план. Розетният прозорец бил по-голям от замисленото и фасадата вила направена по-висока. През 1317г. работата по западната фасада спира, тъй като усилията са насочени към източната. Историците спорят кога точно е запознало довършването на западната фасада. Сигурно е обаче, че тя е завършена между 1360г. и 1370г. Заслугата за богатата декорация по горната част на фасадата принадлежи на Джовани ди Чеко, който за разлика от Пизано предпочитал по-сложни дизайни. За вдъхновение той използвал катедралата в Орвието. Подобно на нея зъберите по горната част на фасадата не се явяват продължение на колоните на централния портал, нещо, което било обичайна практика при катедралите тогава. Вместо това вертикалната последователност била прекъсната. За да се преодолее този дисбаланс, кулите били отворени чрез добавянето на прозорци, за да се намали така тежестта, която трябвало да поддържат. Трите мозайки над фронтоните са изработени във Венеция през 1878г. Централната представя „Коронацията на Дева Мария”, а двете странични съответно „Рождеството на Исус” и „Богородица в храма”. Розетката е заобиколена от фигурите на 38 патриарси и статуя на Мадоната с младенеца.
На снимката: фасадата на катедралата /източник: Shutterstock/;
Интериорът на катедралата е главозамайващ – черно-бели колони и богата декорация докъдето ви стигне погледът. Сводът на покрива е в син цвят, покрит със златни звезди и внушаващ усещане, че между миряните и Господ липсват каквито и да било прегради. Позлатеният шестоъгълен купол наподобява слънце. Асиметричният балдахин е декориран с 42 фигури на патриарси и пророци. Подът на катедралата представлява 56 мраморни панела, изработени от над 40 талантливи художници. Картините изобразяват сцени от Стария ефект. За да бъде постигнат цветен ефект, мраморът е издълбан, след което улеите са запълнени с боя. За да бъдат предпазени, през по-голямата част от годината изображенията са скрити зад специална покривка. Те са видими за посетителите на катедралата само за 6 седмици през годината. Амвонът е изработени от Джовани и Николо Пизано. Състои се от фигури, изобразяващи изкуплението на човечеството.
Адрес: Piazza del Duomo 8;
Резервирайте своя престой в Сиена тук: