Римският акведукт е обявен от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Той е висок 28 м. и е дълъг цели 728м., което го прави най-дългият акведукт в Западна Европа, запазен от римско време. Построен е пред 1ви век след новата ера по заповед на император Домициан и е бил използванн за пренасянето на вода от река Фрио до римското селище. Състои се от 127 акри, за скрепяването на които не е използван хоросан. Маврите унищожили много от акрите му, но те били възстановени от християнските владетели Фернандо и Изабела. Над трите най-високи арки е имало бронзов плакет с датата и автора на структурата. Дълго време той не емогъл да бъде разчентен. Това става едва през 20 век от един немски учен.
Водата от река Фрио се събирала първо в рездервоар, наречен Голямата Къща. След това, през канал, тя бивала отвеждана до друга кула – т.нар.Водна къща. Там водата се преливала и пясъкът в нея се отстранявал преди тя да продължи по-нататък. Следващите 728м водата изминавала под ъгъл от един градус, докато достигнела Постиго, скалисто разкритие, върху което е построен стария център на града. На площад Диас Санс акведуктът прави рязък завой към площад Азогуехо, където разкрива пълния си блясък. Арките, които образуват акведукта са разделени на две нива. По-горните акри са по-ниски и по тесни. Именно през тях преминава каналът, който пренася водата.
Адрес: Plaza de Azoguejo.