Музеят на хартията се помещава в средновековна хартиена фабрика. Той представлява завладяваща комбинация от музей и производствени цехове. Това е едно от малкото места в Европа, където са съхранени традиционните техники в производството на хартия.
Историята на производството на хартия в райнона на Базел датира от средата на 12 век. Тогава манастирът Св.Албан изградил канал, чрез който да се осигури вода за задвижването на съществуващите по онова време 12 мелници в долината на Св. Албан. През късното средновековие десет от тези мелници са превърнати във фабрики за хартия, превръщайки района в най-големият производител на хартия в Швейцария.
Музеят на хартията отваря врати през 1980г. и се помещава в мелницата Щеграйф и Галисийската мелница. Те произвеждат хартия в продължения на 446г. – го 1924г.
Галисийската мелница представлява ядрото на музея. Създадена е като царевична мелница, собственост на манастира Клингентал. Във фабрика за хартия тя е превърната през 1453г. от Антонио Галисийски. Великолепните стаи на първият етаж говорят за някогашният просперитет на неговото семейство. Този просперитет е рязко прекъснат през 1521г. в резултат на политически вълнения. По-нататъшното разширяване на фабриката е свързано с фамилията Дуринг, прочула се с производството на хартия.
Днес музеят е място, където историята може да бъде не само усетена, но и докосната. Работилниците са изцяло функциониращи. На посетители се дава възможност да създадат свое собствено парче хартия. През 2011г. сградата бе напълно обновена, разширявайки по този начин възможностите за демонстрации и семинари.