Лъвският паметник в Люцерн е един от най-сантименталните щвейцарски паметници. Той е издигнат в чест на швейцарските наемници, загубили живота си по време на Френската революция. Част от тях били убити по време на инвазията на революционерите в Тюйлери (Париж) на 10 август 1792г., докато други били гилотинирани на 2 и 3 септември. Надписът над лъва е следния:”За лоялността и честта на швейцарците”.
Наемането на швейцарски войници е традиция, зародила се след успехите на швейцарските войски срещу Хабсбургските графове и херцог Карл Смели Боргундски през 15 век. Оттогва набирането, оборудването и обучението на швейцарски наемници и след това изпращането им на служба при френските крале или италианските херцози се превръща в доходоносен бизнес за патрицианските семейства в Швейцария. По време на Реформацията обаче Улрих Цвингли подставя под въпрос тази институция и по този начин подкопава основен източник на доход на влиятелните семейсвта, както работната сфера на много млади мъже. Това е и една от причините Централна Швейцария да не подкрепи реформите в църквата и за съхрани традиционната католическа вяра. Спорът в крайна сметка довежда до две граждански войни, в една от които Цвингли е убит. С швейцарската конституция от 1848г. наемните услуги в полза на чужди сили са обявени за престъпление с изключение на Швейцарската гвардия във Ватикана.
Идеята за паметинка била на Карл Пфейфер фон Алтисхофен. Самият той бил офицер от гвардията, но по това време бил в отпуск в Люцерн. Дизайнът е изранотен от датскяя скулптур Бертел Торвалдсен. Самата изработка е дело на Лукас Ахорн, родом от Констанс. Между 1820г.-1821г. той изсича монумента в бивша пясъчна кариера недалеч от Люцерн. Той е широк 6 м. и е висок 10 м. Детайлно издълбаният лъв е винаги заобиколен от тълпи от хора и е описан не от кого да е, а от самия Марк Твен „най-тъжното и трогателно парче скала”.