Зигзообразният мост Шпроербрюке е един от трите дървени покрити мостове в Люцерн. Първата част от моста е построена през 13 век, за да свърже мелниците, намиращи се на десния бряг на река Ройс. с тези в средата на реката. Едва в началото на 15 век мостът е разширен до левия бряг на реката. Така той свързал района на пекарите, който се намирал на левия бряг, с мелниците. Местоположението на пекарите не било случайно. По-голямата част от средновековен Люцерн била изградена на десния бряг на река Ройс. Пекарите били отпратени на другия бряг, тъй като огънят е пещите им бил поддържан денонощно, а страхът от пожар далеч не бил неоснователен. Не е случаен фактът, че в стария град на Люцерн не могат да бъдат видени дървени къщи. Единствените запазени такива са разположени отвъд средновековните укрепления.
Името на мостът се свързва с факта, че това било единственото място, на което било разрешено да е изхвърлят слама и листа, тъй като мостът се намирал най-далеч по течението на реката. В превод от немски думата “spreuer” означава „слама”. Подобно на Капелбрюке и Шпроербрюке е декориран с множество картини, поставени в триъгълни рамки. От първоначалните 67 картини са останали 45. Тук се намира най-голямата колекция от картини, изобразяващи т.нар. Танц на смъртта. Смисълът на този цикъл е да покаже, че няма място в града, в страната и в света въобще, където Смъртта да не присъства. Смъртта е изобразена като скелет или жътвар, който приканва всеки жив да танцува с него. Картините са създадени между 1616г. и 1637г. под ръководството на художника Каспар Меглинген. В долния им ляв ъгъл са поставени гербовете на този, който който е финансирал изработването им, а в десния горен – на техните съпруги.
Адрес: Spreuerbrücke;